— Какви къщи строиш?
— О, това, на което се казва съвременно строителство. Досега съм проектирал няколко магазина и малка административна сграда. — Гай се усмихна без притеснението, без лекото раздразнение, което обикновено изпитваше, когато го питаха за работата му.
— Женен ли си?
— Не. Всъщност, да. Разделени сме.
— Аа. Защо?
— Несходство на характерите — отвърна Гай.
— Откога сте така?
— От три години.
— Не искаш ли да се разведеш?
Гай се поколеба, понамръщи се.
— И тя ли живее в Тексас?
— Да.
— При нея ли отиваш?
— Да. Ще уреждаме развода. — Стисна зъби. Защо се издаде?
Бруно се подсмихна.
— Какви са момичетата по вашия край, та се жените за тях?
— Хващат око — отвърна Гай. — Някои, не всички.
— Ама повечето са глупачки, а?
— Има и такива. — Гай вътрешно се усмихна. Мириам беше този тип южнячка, за който говореше Бруно.
— Жена ти каква е?
— Доста лови окото — предпазливо каза Гай. — Червенокоса. Леко закръглена.
— Как се казва?
— Мириам. Мириам Джойс.
— Мм. Сече ли й пипето, или е тъпа?
— Не е интелектуалка. Не исках да се женя за интелектуалка.
— И беше адски влюбен в нея, нали?
Защо? Нима си личеше? Бруно не откъсваше очи от него, без да изпуска нищо, без да мига, сякаш изтощеният му поглед бе отвъд прага, когато сънят е наложителен. Гай имаше усещането, че сивите очи са го изучавали часове наред.
— Защо говориш така?
— Защото си симпатяга. Всичко вземаш на сериозно. Жените също, нали?
— Какво значи на сериозно? — отвърна Гай. Но усети изблик на топлота към Бруно, понеже Бруно гласно бе изказал онова, което мислеше за него. А Гай бе наясно, че повечето хора не изказваха гласно онова, което мислеха за него.
Бруно размаха заоблени длани, после въздъхна.
— Какво значи на сериозно? — повтори Гай.
— С цялото си сърце и с големи надежди. След което те ритват по мутрата, нали така?
— Не съвсем. — Ала тръпка на самосъжаление прониза тялото му. Изправи се и взе чашата си. Тук човек нямаше къде да се раздвижи. Влакът се клатушкаше и бе трудно дори да стоиш.
А Бруно неотклонно го следеше с очи — преметнал нозе, поклащайки крак в старомодна обувка — и постоянно тръскаше цигарата в чинията пред себе си. Непрекъснато сипещата се пепел постепенно покриваше недоядената розово-черна пържола. Стори му се, че Бруно вече не изглежда така приятелски настроен, след като бе научил, че е женен. Но пък бе станал по-любопитен.
— Какво стана с жена ти? Взе да спи с тоя-оня?
И това също го подразни — точните му догадки.
— Не. Впрочем всичко вече е минало.
— Ама ти си все още женен за нея. Не можа ли да се разведеш по-рано?
Ненадейно Гай изпита срам.
— Мисълта за развода не ме е занимавала особено.
— А сега?
— Тя реши, че иска да се развежда. Доколкото разбрах, ще има дете.
— Охо. Ама как е улучила момента да се реши, а? От три години спи с тоя-оня и накрая е успяла да върже някого?
Тъкмо това бе станало, разбира се, и работата се бе уредила чрез бебето. Но как се досети той? Гай си каза, че Бруно вероятно познава друга жена, която ненавижда, и сега прехвърля всичко върху Мириам. Извърна се към прозореца. Там не зърна нищо друго освен собственото си отражение. Ударите на сърцето разтърсваха тялото му, и то по-силно от вибрациите на влака. Мина му през ума, че сърцето му бие учестено вероятно защото никога досега не бе разказвал за Мириам пред чужд човек. Дори Ан не знаеше толкова, колкото Бруно. Макар че в началото Мириам бе друга — мила, вярна, самотна; копнееше за него така, както копнееше да се отърве от семейството си. Утре щеше да я види, щеше да се докосне до нея, протягайки ръка за поздрав. Непоносима му бе мисълта, че ще докосне въз меката й плът, която бе обичал. Изневиделица го обзе чувството за пълен провал.
— Какво стана с брака ти? — тихо попита Бруно току зад гърба му. — Наистина ме интересува, като приятел. На колко години беше тя?
— На осемнайсет.
— И още веднага взе да спи с тоя-оня?
Гай неволно се извърна, сякаш за да поеме вината на Мириам.
— Жените не се занимават само с това.
— Ама тя го правеше, нали?
Гай отмести поглед встрани, раздразнен и в същото време хипнотизиран.
— Да.
Колко отвратително прозвуча кратката думичка, направо изкънтя в ушите му!