— Е? Кой е бил този смел човек?
— Аз — отвърна Розенбаум, повишавайки глас. Непознатият поглади брадата си.
— Винаги ли сте толкова… честен?
— К’ва ли ни е ползата от честността, ако тя се забрави макар и един-единствен път? За к’во ли ни е тенджера с една дупка на дъното? Йехова ми е свидетел, че няма ни едно тъмно петно върху името на Соломон Розенбаум!
— Ами Борман не е ли едно такова петно? При този въпрос вехтошарят само се ухили.
— Да назова ли още стотина други имена? — с безразличие в глава продължи непознатият. — Да се изкача ли горе в задната ви стаичка и да отместя встрани стенния часовник? Не е ли скрито там всичко необходимо за изработването на фалшиви паспорти и всевъзможни легитимации, които продавате на съмнителни лица?
Въздействието на тези думи беше поразително. Розенбаум пребледня като платно. Първо подскочи от изненада, а после, останал сякаш без сили, бавно се отпусна на мястото си.
— О, драги мой високоуважаем господине от тайната полиция — започна той, — мога да ви докажа…
— Мълчете! Да не би да отричате, че от дълго време помагате и укривате бандата на тайнствения Капитан?
— Да, отричам го! Не е вярно! — силно извика Розенбаум.
— Страхливец! — презрително рече посетителят. — Защо не издадохте друг, а великана Борман?
— Щото той бе единственият от хората на капитана, който дойде при мен. Щях да издам и всеки друг!
— Човече, не лъжете! Аз ще ви кажа как стоят нещата. Вие имате дъщеря, нали?
— Да. Една дъщеря ми даде Бога на Израел. Казва се Лена, красива е като Суламит и… — …в тази Лена великанът се е влюбил до уши. Започнал е да ви досажда и за да се отървете от него веднъж завинаги, сте направили донесение в полицията, макар да е един от най-добрите ми хора.
При тези думи непознатият извади от джоба си черна маска и я постави на лицето си. Заплашително се надигна от мястото си в тъмния ъгъл, приближи се към Розенбаум и му показа едно кокалено копче със странна форма.
— Господи, Боже на моите деди! — извика вехтошарят. — Капитана!
— Да, аз съм — кимна посетителят. — Дойдох, за да си разчистя сметките с теб, Соломон Розенбаум!
Междувременно вратата се бе отворила тихо и в стаята влязоха две жени — Лена и майка й. По тона на разговора те бяха разбрали, че Розенбаум е изпаднал в притеснено и опасно положение, и идваха да му помогнат. Лена бе запазила достатъчно присъствие на духа, за да затвори веднага вратата зад гърба си.
— Капитана ли? — попита тя със зловещо спокойствие. — Значи вие сте тайнственият Капитан, така ли?
Непознатият се обърна, ала освен очите, носа и устата нищо друго не успя да види от лицето на Лена, понеже тя носеше на главата си голяма кърпа, която беше увила около врата и брадичката си.
— Теб какво те засяга? — грубо й се сопна той.
— Искате да си разчистите сметките със Соломон Розенбаум, така ли? — невъзмутимо продължи момичето.
— Да! Удари последният му час!
— Е, ами тогава е дошъл и вашият час! Непознатият неволно направи крачка назад.
— Празни приказки!
— Не са празни приказки. Ние познаваме много от вашите хора. А който общува с подобни типове, той трябва да умее и да се пази от тях. Ако причините и най-малкото зло на баща ми, няма да излезете жив от тази къща!
Тя изрече думите си със студен тон, в който личеше спокойна самоувереност.
— Една жена не може да ме сплаши — изсмя се той. — Трябва щ си разчистя сметките с него и ще го направя. Значи вие предадохте Борман?
— Да, и защо не?
— Не биваше да го правите. Добре знаете, че е от най-добрите ми хора.
— Той не дойде тук по ваше поръчение, а на своя глава и за лична изгода.
— Така е. Грешка от негова страна. Въпреки всичко искам да го спася. Затова ви призовавам да ми помогнете да докажем невинността му.
— Да помогнем ли? — подигравателно се обади Лена. — След като имате намерение на убиете баща ми?
— Той може да си спаси живота и вие можете да го спасите, ако ми съдействате да измъкна Борман от опасното положение, в което е изпаднал.
— Невъзможно е! Никой не е в състояние да го направи! Капитана се изсмя пренебрежително.
— Познавам един човек, който е в състояние да го извърши, и това съм аз.
— Правете каквото искате! Ние обаче не желаем да имаме нищо общо с тази работа!
— Но той е един от най-способните ми хора, трябва да го спасим!
— Защо не го спасите, щом можете?
— Без вас няма да стане.
— Но ние нямаме никакво желание за това. Тогава човекът с маската избухна и властно извика:
— Аз ви заповядвам! За последен път: настоявам да помогнете за освобождаването на Борман! Да или не! Нямате повече време за размисъл! Добре съм запознат с всички гешефти и незаконни трикове на достопочтената фирма Соломон Розенбаум. Ако чрез някой от моите хора направя донесение в полицията, тогава край на вашия безгрижен и весел живот! Самият аз най-спокойно ще си остана в сянка. Мен никой няма да ме залови, но вас ви очаква въжето. Тъй, това е последната ми дума! А сега — искам отговора!