Жената се разплака.
— Господине — възкликна мъжът, — повторно ви питам, как сте успели да узнаете всичко?
— По-добре първо ми кажете дали виждате спасителен изход!
— Не! Освен… смъртта!
— Глупости! Ще избавите ли по този начин семейството си? Случайно научих за вашето отчайващо положение и реших да ви помогна, но искрено ви признавам, че намерението ми не е съвсем безкористно.
Помръкналото лице на мъжа се проясни. Очите му заблестяха:
— Боже мой, та аз ще направя всичко.
— Колко пари ви трябват?
— Точно сто марки.
— Нищо не ми струва да ви дам и няколкостотин, в случай че проявите готовност да ми направите една услуга. Не съществува опасност за живота ви, не е необходима смелост, а най-много само едно нещо — великодушие.
Човекът бързо вдигна очи.
— Великодушие ли? Не ви разбирам.
— Става въпрос за един затворник.
— В такъв случай за съжаление не мога да направя нищо за вас.
— Тогава и аз няма да ви помогна.
Непознатият си даде вид, че се кани да излезе от стаята.
— Почакайте! Какво искате от мен? — с мъка продума изпадналият в беда човек. — Може би ще трябва да предам вест или пък писмо, а?
— Не — усмихна се посетителят. — Нещо друго. При вас има един затворник, който е невинен. Само че това може да се докаже единствено с ваша помощ.
— Щом е така, навярно ще мога да изпълня исканата от вас услуга, без да правя компромиси със съвестта си, а?
— Да, ще можете. Тази нощ ще бъдете ли в затвора?
— Да, днес съм на служба.
— Тогава е лесно. Необходимо ми е само от полунощ до три часа да ми поверите един от вашите затворници. Направите ли го, ще ви платя триста марки!
— Господине, нямам право да пускам нито един затворник!
— А също и в случай, че със сигурност ще се върне?
— Едва ли е толкова глупав сам да се върне!
— Напротив, би постъпил много глупаво, ако не пожелае да се върне! Избяга ли, трябва да изчезне завинаги. Ще бъде обявен извън закона, всеки ще го преследва и ще остане виновен за престъплението, в което го обвиняват. А ако се върне, ще докажа невинността му и той ще излезе от затвора напълно оправдан.
— А какво ще прави през тези три часа? — предпазливо попита ключарят.
— Ще се срещне и ще поговори с един адвокат.
— Адвокатът може да го посети през деня в килията му.
— По-особените обстоятелства в случая не го разрешават.
— Кой е той?
— Борман, който по погрешка е заподозрян в извършването на взломна кражба.
— За Бога! — извика надзирателят. — Този опасен човек? Тогава съвсем нямам право да поема подобен риск!
— И въпреки всичко, можете да го направите, без да се тревожите. Ще се уверите, че имам честни намерения към вас. Но преди това ми кажете дали изобщо е възможно да доведете незабелязано до вратите на затвора някой от задържаните!
— До главната порта едва ли, но до задната врата — мисля, че да.
— Чудесно. Смятам ви за почтен човек, на когото мога да се доверя. Ето защо ви правя следното предложение: ще ви подаря триста марки, за да уредите задълженията си по поетата от вас гаранция. Освен това ви оставям още хиляда марки, за да сте сигурен, че в три часа сутринта затворникът ще е пред вратата, от която е излязъл.
— Хиляда марки? — възкликна жената.
— Хиляда марки? — повтори мъжът.
— Да. Аз самият ще доведа Борман обратно. И тогава ще ми върнете сумата. Той ще се прибере в килията си, бъдете сигурен! Каквото и да стане, никой не може да каже каквото и да било срещу вас. Залогът остава във ваша полза и ако се стигне чак дотам, ще имате възможност да си намерите друго препитание.
Жената хвърли на мъжа си окуражителен поглед. Той поклати глава и каза:
— Хиляда марки! Разбира се, това е страшно много, но за мен чистата съвест има по-висока стойност. Не продавам душевното си спокойствие.
По лицето на непознатия пробягна лека подигравателна усмивка.
— Нима вече не сте го продали? Не сте ли го прахосали заради някаква си приятелска услуга? Не забравяйте, че помощта ми зависи от това как ще ми се отплатите!
Ключарят погледна измъчено своя изкусител, който явно нямаше намерение да отстъпи.
— Изобщо да не бяхте идвали при мен! Вие не сте добър човек!
— Много ви моля, бъдете по-сдържан! — енергично възрази възрастният господин. — Нима искате да се отплатите за доброжелателството ми с обиди? Тогава ще си вървя…
— Останете! — припряно извика жената. После се обърна към мъжа си с думите: — Не бъди толкова груб! Бъди по-разумен! Опитай се да помогнеш на господина! Че той не иска от теб нищо незаконно. Само да оправдае един човек, който несправедливо е изпратен в затвора.