— Страхувам се, че си прав. Защо мислиш, че имат силови полета?
— Ами защото не ни показват дясното крило на завода. Вероятно там работят над създаването на силово поле.
Намираха се в огромен стоманолеярен цех, където се правеха тридесетметрови цеви от силициево-стоманена сплав.
— Какво има в дясното крило? — спокойно попита ХХ-3.
Правителственият чиновник поясни:
— Това е високотемпературна секция. Някои процеси изискват температури, опасни за живота, затова ги управляваме дистанционно.
Чиновникът заведе роботите до излъчващата топлина стена и им показа малко кръгло прозорче, защитено с някакъв прозрачен материал. Имаше много такива прозорчета, озарени от мъгливо червеникаво сияние, излизащо от топилните пещи.
ХХ-1 изгледа подозрително юпитерианците и каза:
— Ще възразите ли ако вляза там и видя какво става? Това много ме интересува.
— Що за детинщини, Първи — упрекна го ХХ-3. — Те не ни лъжат. Пък ако толкова държиш, отивай и гледай. Но не се бави, нямаме много време.
Юпитерианецът каза:
— Нямате представа колко е горещо! Ще загинете!
— О, не — небрежно подхвърли ХХ-1. — Топлината не ни вреди.
След кратко съвещание юпитерианците се засуетиха, поставиха топлозащитни екрани и отвориха врата, водеща към високотемпературната секция. ХХ-1 влезе и плътно затвори вратата след себе си. Домакините се натрупаха на прозорчетата.
ХХ-1 тръгна към най-близката пещ. Тъй като беше твърде нисък, за да може да погледне в пещта, той я наклони. Разтопеният метал облиза края на контейнера. Роботът с любопитство погледна метала, потопи ръка в него и изтърси огнените метални капки. Това, което остана, изтри в едно от шестте си бедра. После бавно мина покрай всички пещи и чак тогава даде знак, че иска да излезе.
Юпитерианците отстъпиха доста назад. Когато ХХ-1 се появи в рамката на вратата, започнаха да го поливат със струи амоняк, който се изпаряваше със съскане. Накрая роботът се охлади до поносима температура.
Без да обръща внимание на амонячния душ, ХХ-1 се обърна към другите два робота:
— Те казват истината. Там няма никакви силови полета. Но… няма смисъл да го увъртаме. Хората ни дадоха точни инструкции.
Той се обърна към юпитерианския чиновник и без колебание попита:
— Слушайте, учените ви създадоха ли силово поле?
Прямотата беше естествено последствие от конструктивните особености на Първи. Тъй като знаеха това, ХХ-2 и ХХ-3 се въздържаха от забележки.
Постепенно чиновникът преодоля странното си вцепенение. Откакто ХХ-1 излезе, той втренчено гледаше ръката на робота, която беше потопена в течния метал.
— Силово поле? Значи това ви интересува? — бавно произнесе юпитерианецът.
— Да — потвърди ХХ-1.
Отведоха роботите в самия край на града. Оказаха се сред гъсто разположени съоръжения и сгради, приличащи на земен университет. Чиновникът вървеше бързо напред, а зад него тропаха роботите, потънали в мрачни предчувствия.
Пропускайки всички напред, ХХ-1 се спря до една неоградена секция.
— Какво е това? — поинтересува се той.
В секцията имаше ниски, къси масички, върху които юпитерианците манипулираха с някакви странни прибори, чиито главен детайл беше силен електромагнит.
Чиновникът се обърна назад и каза нетърпеливо:
— Това е студентска лаборатория по биология. Тук няма нищо, което би могло да ви заинтересува.
— А какво правят?
— Изучават микроорганизми. Виждали ли сте някога микроскоп?
— Виждал е — намеси се ХХ-3, — но не такъв тип. Нашите микроскопи са предназначени за енергочувствителни органи и работят на принципа на отражение на лъчиста енергия. А вашите очевидно са на принципа на увеличаване на масата. Доста остроумно.
— Нали няма да възразите ако погледна що за същества са това? — попита ХХ-1.
Той прекрачи до най-близката масичка, а студентите се скупчиха в далечния ъгъл — да не би да се осквернят с контакт с роботите. ХХ-1 премести микроскопа и внимателно заразглежда предметното стъкло. Той го отмести удивен и взе друго… трето… четвърто…
После се обърна към правителствения чиновник:
— Вие казвате, че тези малки, приличащи на червеи организми, са живи?
— Разбира се!
— Странно… трябва само да ги погледна, и те умират.
ХХ-3 се обърна към колегата си:
— Първи, забравихме за нашата гама-радиация. Хайде да тръгваме, иначе ще убием всички микроорганизми в стаята. — След което каза на юпитерианеца: — Страхувам се, че самото ни присъствие е гибелно за низшите организми. По-добре да се махаме от тук. Надявам се, че не е трудно да замените умрелите микроорганизми с други. Пък и вие стойте по-далеч от нас, току виж излъчването ни навредило и на вас.