Юпитерианецът не продума и величествено продължи напред, но беше видно, че разстоянието между него и роботите се удвои.
След известно време се оказаха в голяма зала. В самият център, въпреки огромното притегляне на Юпитер, без видима опора висеше метален слитък.
Чиновникът гордо каза:
— Ето го нашето силово поле! Най-новото постижение. Това е невидим мехур — вакуум. Силовото поле издържа налягането на нашата атмосфера и теглото на метала, еквивалентно на два големи космически кораба. Е, какво ще кажете?
— Че се появява възможност да осъществите космически полети — каза ХХ-3.
— Точно така. Нито металът, нито пластмасата са достатъчно здрави, за да издържат налягането на нашата атмосфера при създаване на вакуум, но силовото поле ще издържи. Мехур, ограден със силово поле — това ще бъде нашият космически кораб. Ще направим стотици хиляди такива кораби преди да е изтекла една година. После ще нахлуем на Ганимед и ще унищожим сбирщината, опитваща се да оспорва правото ни на господство.
— Хората от Ганимед не са и мислили да оспорват… — опита се да възрази ХХ-3.
— Млъкнете! — кресна юпитерианецът. — Връщайте се и разкажете на своите какво сте видели. Нищожните силови полета, като на вашия кораб, изобщо не могат да се сравняват с нашите, защото и най-малкият ни космически кораб ще е стотици пъти по-мощен и по-силен от вашите.
ХХ-3 каза:
— В такъв случай няма какво повече да правим тук. Ще се върнем и, както се изразихте, ще съобщим това, което сме видели. Изпратете ни до нашия кораб, ако обичате, там ще се сбогуваме. Но, просто за сведение, някои работи не ги разбирате. Жителите на Ганимед имат силови полета, но това няма абсолютно никакво отношение към кораба ни. Ние не се нуждаем от силови полета. Ще доставим сведенията и толкова.
Роботите продължиха нататък. Градът остана зад тях, а на хоризонта се показа тъмно петно — корабът им.
Изведнъж юпитерианецът рече:
— Ей, същества, какви ги говорехте — че нямате никакво силово поле на кораба?
— Нямаме нужда от него — безразлично отговори ХХ-3.
— Защо тогава корабът ви не се взривява в космическото пространство от вътрешното налягане? — чиновникът зашава с щипките си, сякаш показвайки атмосферата на Юпитер, чието налягане беше осем милиона килограма на квадратен метър.
— Това има много просто обяснение. корабът ни не е херметизиран. Налягането вътре и вън е едно и също.
— Дори в космоса? В корабът ви има вакуум? Лъжете!
— Огледайте го сами. Нито има силово поле, нито е херметизиран. Какво необикновено има в това? Ние не дишаме. Енергията ни е атомна. Все ни е едно дали има налягане или не. И във вакуум се чувстваме чудесно.
— Но нали в космоса температурата клони към абсолютната нула!
— И това няма значение. Сами си регулираме температурата на телата. Не зависим от температурната среда. — ХХ-3 замълча за малко. — Е, вече и сами ще се доберем до кораба. Довиждане. Ще предадем на жителите на Ганимед вашето послание — война до край!
Но юпитерианецът изведнъж каза:
— Чакайте! Сега се връщам!
Обърна се и се спусна към града.
Роботите го проследиха с поглед и мълчаливо зачакаха. Чиновникът явно беше бързал много. На три метра от кораба той се отпусна върху почвата и започна странно да припълзява. Не промълви нито дума, докато не се приближи дотолкова, че едва не докосна роботите със сивата си еластична кожа. И чак тогава, приглушено и уважително, зазвуча радиокодът:
— Дълбокоуважавани господа, свързах се с главата на нашето централно правителство, на когото вече са известни всички факти. Мога да ви уверя, че Юпитер желае само и единствено мир.
— Какво, какво? — попита ХХ-3.
— Готови сме да възобновим връзката с Ганимед — продължи юпитерианецът. — И обещаваме да не правим никакви опити за излизане в космоса. Ще използуваме силовите полета само на повърхността на Юпитер.
— Но… — започна ХХ-3.
— Правителството ни с радост ще приеме представители от Ганимед, ако нашите благородни братя — хората, решат да изпратят.
Една от щипките се протегна към роботите и изненаданият ХХ-3 я пое. ХХ-1 и ХХ-2 поеха други две подадени щипки.
Юпитерианецът тържествено каза:
— Да бъде вечен мир между Юпитер и Ганимед!
Космическият кораб, надупчен на решето, излезе отново в Космоса. Налягането и температурата пак бяха нулеви, а роботите гледаха огромното, но смаляващо се кълбо — Юпитер.
— Определено бяха искрени — каза ХХ-2. — Това, че се обърнаха на сто и осемдесет градуса е хубаво, но нищо не разбирам.
ХХ-1 забеляза: