Като се мъчеше да възвърне самообладанието й, той попита:
— Разбирам, че си загубила приятели в мината.
— Не само приятели. — Тя вдигна глава, изражението й излъчваше мъка и страдание. — Там умря баща ми.
Изненадан, Никълъс каза:
— Какво, по дяволите, е правил преподобният Морган долу?
— Каквото винаги е правил — неговата работа. Имаше срутване. Двама от мъжете издъхнали веднага, а третият, член на общността, бил затиснат от срутени скали. Тялото му до кръста било премазано, но все още бил в съзнание. Помолил да извикат баща ми. Докато другите мъже се опитвали да освободят миньора, баща ми му държал ръката и се молил с него. — Разтреперана, тя си пое дъх, след това добави: — Станало ново срутване. Баща ми, затиснатият мъж и един от работниците от спасителната група загинали.
— Очаквах това от бащата ти — каза Никълъс мило. — Успокоява ли те фактът, че е умрял, както е живял: състрадателен и смел?
— Съвсем малко — мрачно отговори тя. След неловко мълчание той попита:
— Защо се обърна към мен? Макар да притежавам земята, върху която е мината, тя е дадена под наем на компания. Собственикът и управителят са онези, които трябва да направят промени.
Клер присви устни.
— Невъзможно е да се обърна към управителя Джордж Мадок. Откакто получава процент от печалбата, с огромна наслада опитва да се докопа до всяко пени, дори да струва човешки живот.
— Все още лорд Майкъл Кениън ли е собственик? Мисля си, че той би откликнал на някои разумни искания.
— Опитвахме се да се свържем с него, но лорд Майкъл не отговори на нашите писма и молби. И никой не може да разговаря с него лично, защото не е стъпвал в долината от четири години.
— Четири години — повтори озадачено Никълъс. — Интересно. Но ако Мадок и лорд Майкъл не искат да променят нищо, какво те кара да мислиш, че аз ще успея?
— Можеш да разговаряш с лорд Майкъл — каза сериозно Клер. — Твой приятел е. Ако бъде убеден да направи подобрения в рудника, вероятно няма да имаме нужда от нищо друго.
— Майкъл беше мой приятел, но не съм го виждал от четири години. Повече всъщност… — Никълъс направи пауза и разсеяно отчупи късче от препечена филия. — Нямам представа къде е сега, нито знам дали ще имам някакво влияние над него. Може да бъде убеден, ако поставите въпросите си пред него.
— Мислила съм за това. — За да разбере докъде би стигнал графът, за да изпълни своята част от споразумението, Клер потри с влажни длани бледата си кожа и добави: — Ако в мината не може да се направят промени, разрешението е да създадем нови работни места. Това можеш да направиш доста лесно.
— Знаех си, че имаш план — измърмори той. След като се отпусна назад на стола, той скръсти ръце пред гърдите. — Давай, госпожице Морган.
— Да започнем с… ти си най-големият поземлен собственик в долината, а все още не си направил нищо за развитие на земеделието. Наемателите ти все още използват старите методи от епохата на Тюдорите. Ако се подобри обработването на земята, добивите ще се увеличат и хората ще живнат. — Тя вдигна няколко листа и ги подаде на Никълъс. — Не съм специалист, но съм разучила докладите за новостите в земеделието в Англия и съм набелязала кое става за долината.
— Има ли нещо, по което да не си специалист? — След кратък бърз преглед на листата, той ги постави върху масата. — Както изглежда, допотопното местно фермерство ще ме държи тук през следващите десет-двайсет години, но в случай че ми остане свободно време, имаш ли някакви други искания?
Пренебрегнала сарказма му, Клер каза:
— Има още едно нещо, което можеш да направиш, и то ще даде резултат съвсем скоро.
— О? Продължавай, госпожице Морган, нетърпелив съм да чуя.
— Вероятно не си спомняш, но притежаваш една стара каменна кариера за шисти в другия край на долината. И въпреки че не е била използвана от години, няма причини да не заработи отново. — Тя се наведе напред и продължи напрегнато: — Не само откриването й ще бъде изгодно за теб, но ще разкрие нови места за онези, които сега са без работа. Каменните кариери във Флинтшир дават хляб на петстотин мъже, а и работата е по-малко опасна от тази в мината. И така Мадок ще трябва или да подобри условията в рудника, или да загуби най-добрите си работници.
— Спомням си каменната кариера — замислено промърмори Никълъс. — От шисти е направен всеки покрив в долината, но има ли там достатъчно плочи, за да си заслужава разработването й?
— Данните са, че залежите са много големи и с отлично качество.
— Данните… — повтори той. — Да предположа ли, че си влизала в моето имение, докато си проверявала източниците?