Злорадият глас на Мадок прекъсна мислите й.
— Кажете си молитвите, ако мислите, че това ще ви направи подобри. Уилкинс, заеми се с Абърдар и съпругата му. Кениън е мой.
Преди Клер да задейства недомисления си план, Никълъс се обади:
— Изчакайте. Не се съмнявам, че ме смятате за сантиментален глупак, но бих искал да целуна съпругата си за сбогом.
Мадок се вторачи с интерес в Клер, сякаш я виждаше за първи път.
— Разбирам, превърнала си се в доста сексапилна малка блудница. Казват, че по душа всички дъщери на проповедници са разпуснати жени — и ти трябва да си такава, за да разтвориш краката си на циганин. Уилкинс, не я убивай още. Можем да се позабавляваме, след като приключим с двамата мъже. — Той кимна на Никълъс. — Давай, целуни я. Направи го добре, за да я разпалиш за нас.
Дива ярост заблестя в очите на Никълъс. Сърцето на Клер почти спря; ако сега нападнеше Мадок, щеше да се обрече на смърт. Прехапа устната си, за да не извика и с очи отчаяно го молеше да изчака.
Разтреперан, той си пое въздух и успя да овладее яростта си, после се приближи до нея:
— Обичам те, Клер. Трябваше да ти го казвам по-често. — Думите му толкова я сепнаха, че почти не чу какво й прошепна като се наведе да я целуне. — Когато те бутна на земята, претърколи се зад някой камък, после бягай.
Мислите им работеха в една и съща насока. След като дойде да я целуне, вече беше по-близо до Уилкинс и прегръдката им можеше да му даде възможност да ги залиса, точно това обмисляше и тя. И понеже знаеше, че едно леко нейно движение можеше да осуети плана му, тя кимна в съгласие, макар да не възнамеряваше да бяга. На глас изрече:
— Обичам те, Никълъс. Ако не отидеш в рая, ще дойда при теб, където и да си. — Гласът й трепереше. — „Можеш ли да запалиш свещичка за мен, ако се проваля.“
Видя непоносимата болка, изписана върху лицето му и знаеше, че изражението му отразява като огледало нейните чувства. Какъвто й план да бе подготвила в ума си, ако късметът беше против тях, можеше това да е последната им целувка.
Прегърнаха се бурно, жаждата за живот пламна в телата им. Изглеждаше й невъзможно, че след минута може да е мъртва с разкъсано и облято с кръв тяло. И Никълъс…
Пръстите й се впиха в раменете му. Насили се да отпусне прегръдката, за да е готова, щом Никълъс я избута, да не го повлече.
И въпреки отчаяния си копнеж, усети жадния интерес на въоръжените мъже. Разсеяността им даде възможност на дебнещия Майкъл. Той се хвърли на една страна, далеч от пушката на Мадок.
В същия миг Никълъс блъсна Клер и изкрещи:
— Сега!
Когато падна на земята, той скочи в противоположната посока към Уилкинс.
Неприятно изненадан, въоръженият мъж загуби няколко ценни секунди, докато се опитваше да се прицели в жертвата си. Но преди да успее, камшикът сякаш от магия се появи в ръката на Никълъс и той ожесточено замахна.
Дивият му скок го приближи достатъчно близо, за да увие ремъка около пушката на Уилкинс. Камшикът наведе цевта надолу и отклони прицела на миньора. Освирепял, Уилкинс задърпа оръжието си, опитваше се да го освободи, така че да стреля.
Клер забеляза, че Майкъл беше въоръжен — имаше пистолет. Той и Мадок се прицелиха един в друг, стреляха едновременно и изстрелите отекнаха в гората.
Викът на Мадок бе последван от тихо шуртене на кръв, когато куршумът прониза гърлото му. Майкъл падна и се претърколи на земята. И макар Клер да не успя да види рана, предположи, че е бил улучен, вероятно смъртоносно.
Но нямаше време да се интересува от Майкъл, защото ожесточената схватка между Никълъс и Уилкинс продължаваше. Никълъс се опитваше да издърпа пушката, а въоръженият мъж решително я стискаше. Клер се изправи на крака и се хвърли към двамата мъже.
И изведнъж ремъкът рязко се разхлаби и Никълъс загуби равновесие. Залитна назад и падна на едно коляно. Уилкинс отстъпи, далеч от замаха на камшика, прицели се, зловещи искри блестяха в очите му. Никълъс се опита да отскочи, но заради неудобната си поза стана невъзможно да се отмести достатъчно бързо и да избегне изстрела на Уилкинс.
Обхваната от неудържим страх, Клер се хвърли напред в отчаян опит да спре куршума. Дланта й отклони цевта в мига, в който изстрелът избухна с оглушителна сила: Ударът скова лявата й страна, извъртя я и тя се строполи на влажната трева. Остана неподвижна, твърде уплашена, за да се помръдне.
Никълъс изкрещя:
— Клер!