С отчаяно изражение върху лицето си той се строполи на колене и повдигна тялото й в скута си.
Клер погледна над рамото му и видя, че ругаейки, Уилкинс презареди с невероятна бързина. Когато въоръженият мъж вдигна отново пушката, тя се опита да предупреди Никълъс за опасността, но не успя да проговори. Отново се чу изстрел, този път по-слаб, по-остър от този на пушката. Яркочервена кръв бликна върху гърдите на Уилкинс, той се извъртя и падна, а оръжието му се отметна във въздуха, преди да падне на земята.
Клер извърна глава и видя Майкъл да лежи по корем, пистолетът бе здраво стиснат в ръцете, блед дим се извиваше нагоре от цевта. Той не само бе жив, но спаси живота на Никълъс, учудено си помисли тя. Наистина Господ помагаше по най-невероятни начини. Бе замаяна, не можеше съвсем ясно да проумее, че само за няколко секунди в престрелката бяха повалени двама мъже. Когато Никълъс разкъса левия й ръкав, болка я прониза и тя изстена. След бърз оглед, успокоен той каза:
— Куршумът е засегнал горната част от ръката ти. Може дяволски да боли, но не е минал през костта. Ще се оправиш, Клер. Дори кървенето не е много силно. — Той издърпа шалчето си и здраво го върза над раната.
Вцепенението й започна да намалява. Както каза на Никълъс, ръката я болеше ужасно — всеки, който е говорил „само за леко одраскване“ никога не е изпитвал това — и то болеше много повече от счупен глезен.
Тя внимателно се надигна и Никълъс я издърпа, за да може да се облегне на стената. След като я закрепи, той отчаяно процеди:
— По дяволите, защо постъпи толкова глупаво? Можеха да те убият.
Тя нервно се усмихна.
— Защо не направи нищо да се защитиш, когато Уилкинс зареди отново?
— Знаех, че Майкъл ще се погрижи за него… — гласът му рязко стихна.
— Рискува живота си заради мен, любов моя. Не можех ли да направя същото и аз за теб? — прошепна Клер с нежна усмивка.
Лицето му се сгърчи, опитвайки се да контролира обърканите си емоции.
Преди Никълъс да успее да проговори, Майкъл извика:
— Лейди Абърдар добре ли е?
Никълъс дълбоко си пое дъх и се успокои.
— Да, благодаря ти. — Той докосна косата на Клер с леко треперещи пръсти.
— Изправи се и се отдалечи от съпругата си, Абърдар — дрезгаво изрече Майкъл. — Време е да разрешим това, което ни събра тук, а не искам да я наранявам.
Гласът на другия мъж изтръгна Никълъс от вцепенението му. Той вдигна поглед и изведнъж застана нащрек.
Майкъл стоеше изправен, озарен от залязващото слънце и с пистолет, стиснат в ръце.
А цевта беше насочена право в сърцето на Никълъс.
31
Вторачен в пистолета, Никълъс стана и се отдалечи от Клер.
— Е, да се върнем на разговора ни — оживено изрече той. — Не успя да ми кажеш защо искаш да ме убиеш.
Майкъл се приближи. Слънцето вече грееше зад гърба му и Никълъс успя да види дивото отчаяние в ледените му искрящи очи. Каквото и да беше подлудило Майкъл, каквото и да го тласкаше към престъпление, то заплашваше да погуби всички.
С пребледняло лице Клер се изправи и се облегна на каменната стена.
— Ако убиеш Никълъс, ще трябва да убиеш и мен, лорд Майкъл — ожесточено процеди тя. — Нима мислиш, че ще мълча за смъртта на съпруга си?
— Разбира се, че няма. Ще ме видиш окачен на бесилото и справедливостта ще възтържествува. — Той стъпи върху камшика. Без да сваля поглед от лицето на Никълъс се наведе и го метна надалеч. — Може би ще спестя проблемите на палача, защото не мога да си представя, че ще живея след това.
— Тогава не го прави! — извика тя. — Какво толкова е направил Никълъс, че да те кара да желаеш смъртта му?
— Обещах да бъда справедлив, но никога не съм мислел, че ще трябва да изпълня клетвата си — мрачно изрече Майкъл. — Когато настана моментът, аз се уплаших. Прекарах четири години в армията, надявайки се куршум да ме избави от това. И все пак съдбата ме съхрани и ме доведе тук. — Болка изкриви лицето му. — Не мога повече да се боря срещу съдбата си.
— На кой си дал тази клетва? — тихо попита Никълъс. — На дядо ми ли? Той ме мразеше и вероятно е дал най-доброто от себе си, за да прехвърли омразата си върху най-добрите ми приятели, но никога не съм си помислял, че ще иска да ме убие.
— Не на дядо ти. На Каролайн.
За момент настъпи тишина. После ярост закипя в Никълъс.
— Господи, значи ти си бил един от нейните любовници! Трябваше да се досетя. Имаше толкова много доказателства, но отказвах да повярвам. Не можех да повярвам, не и за теб.
— Влюбихме се от пръв поглед — на твоята сватба, когато вече беше твърде късно — отвърна Майкъл с лице, сковано от вина. — И тъй като ти беше мой приятел, аз се борех против чувствата си, също и тя. Но… но ние не успяхме да останем разделени.