— Значи и ти си станал жертва на измамите на Каролайн — изрече Никълъс с отвращение.
— Не говори така за нея! — Пръстите на Майкъл побеляха, когато още по-силно се вкопчиха в пистолета. — Никога нямаше да ти бъде невярна, ако не се отнасяше така долно с нея. — Думите се изливаха трудно, сякаш бяха гноясали в душата му. — Разказа ми всичко за теб — за жестокостта ти, за гнусните неща, които си я насилвал да прави. В началото не й повярвах. Но откъде един мъж може да знае как приятелите му се отнасят към жените?
— И откъде един мъж може да знае как жените се отнасят към мъжете? — язвително отвърна Никълъс.
Преди да успее да продължи, Майкъл го прекъсна:
— След като виждах синините върху тялото й и тя плачеше в прегръдките ми, не можех да не й повярвам. Каролайн се страхуваше от теб. Каза ми, че ако умре мистериозно, ти ще си виновен и аз трябва да отмъстя. Дадох й моята дума, но никога не съм си и помислял, че ще трябва да я изпълня. И макар да си се отнасял толкова чудовищно с нея, не можех да повярвам, че си способен на убийство.
— Ако Каролайн е имала синини, това е, защото обичаше груб секс — като неин любовник трябва да си го забелязал — изсъска Никълъс. — И тя умря при нещастен случай с каретата, защото е принудила кочияша да кара по-бързо. Нямам нищо общо с това.
— Вероятно ти си причинил нещастния случай с каретата, а може би не. Няма значение. Ако не се е страхувала от теб, нямаше да бяга в паника от Абърдар, когато са те разкрили в леглото със съпругата на дядо ти! Отговорен си толкова, колкото, ако беше я застрелял в сърцето. — Майкъл изтри потта от челото си с трепереща ръка. — Знаеше ли, че беше бременна, когато умря? Тя носеше моето дете и бе побягнала към мен. Молех я да те напусне по-рано, но отказваше заради някакво зле разбрано чувство за чест.
— Каролайн не знаеше значението на думата чест. — Устните на Никълъс се извиха. — Но вероятно ти си бил бащата на детето й. Със сигурност не съм аз — не бях я докосвал с месеци. Обаче ти не беше единственият, който тя удостои с такава чест.
— Не клевети жена, която не може да се защити!
Истеричната нотка в гласа на Майкъл принуди Никълъс да изпусне нервите си. Макар че той не вярваше, че старият му приятел иска да го убие, това, че Каролайн бе намесена, променяше всичко. Майкъл държеше оръжие и ако го разгневи, щеше да е мъртъв.
Трябваше да разкрие цялата грозна истина — нямаше друг избор. Не успял да прикрие горчивината си, той изрече:
— Каролайн беше любовница на дядо ми.
Настъпи абсолютна тишина, чуваше се само задъханото дишане на Клер. После Майкъл изкрещя:
— Ти си лъжец!
Когато пръстът на Майкъл се сви върху спусъка, Клер отчаяно извика:
— Не! Моля те, не го прави.
Настойчивостта в молбата на Клер го разколеба, а върху лицето му се изписа силната ярост, закипяла в душата му. Никълъс тихо каза.
— По дяволите, Майкъл, познаваме се от двадесет години и през повечето време бяхме близки като братя. Длъжен си да ме изслушаш.
Гневът му леко се успокои, но не свали пистолета.
— Давай, но не очаквай да променя решението си.
Никълъс дълбоко си пое дъх — знаеше, че трябва да бъде спокоен и убедителен.
— Както знаеш, дядо ми уреди този брак, за да постигне целта си. Веднъж след като срещнах Каролайн, с желание се съгласих на тази връзка. Но от самото начало всичко в този брак беше лъжа. Когато й направих предложение, тя със сълзи в очите си призна, че не е девствена — някакъв по-възрастен мъж, приятел на семейството, я прелъстил, когато била петнадесетгодишна. Плака много и беше толкова убедителна, че поисках да извикам другия мъж на дуел. Тогава тя ми каза, че той вече е мъртъв. Разбрах какво става чак след сватбата ни. Започнах да се чудя дали ми беше казала истината — беше забележително умела за момиче, което твърди, че е почти девица. Най-малкото бе имала сериозна връзка. Не ми хареса идеята, че може да ме лъже, но жените никога не са имали свободата да извършват грях, както мъжете. Допусках, че Каролайн е решила да скрие истината, за да успее да се обвърже с подходящ съпруг. — Лицето му се напрегна, когато се замисли за лековерието си. — Исках да я оправдая. Твърдеше, че ме обича, нали разбираш, и го правеше толкова трогателно, че беше лесно да й повярвам. И аз… не знаех дали я обичам, но исках да е така. — Никълъс се опита да каже още нещо, но не довърши — предпочиташе да бъде застрелян, отколкото да се разкрие повече. После продължи: — Мислех си, че бракът ни е добър, докато една нощ не отидох в леглото й и не открих любовни белези върху гърдите й. Не направи опит да отрече изневярата си. Вместо това се засмя и ми каза, че не е очаквала вярност от мен и аз не трябвало да очаквам това от нея. Искаше да разбере какво ще направя, за да не зачене и ми даде дума, че няма да носи друго дете освен моето. — Никълъс отново изпита отвращение — такова, каквото беше почувствал, щом осъзна, че бракът му е бил само една пародия. — Спокойно отказах да приема условията й. Но тъй като тя си мислеше, че може да промени решението ми, се опита да ме прелъсти. Когато я отблъснах, се разгневи и закрещя, че досега нито един мъж не й е отказвал и се закле, че ще ме накара да съжалявам. И го направи. Господи, наистина го направи. — Той се вторачи в очите на Майкъл. — Тази малка сцена се разигра през април 1809 година. Можеш ли честно да си признаеш, че в любовта си й към теб е надмогнала моралните си разбирания за прелюбодеянието само няколко седмици след онази нощ?