Майкъл издаде сподавен смях. После издърпа ръката си, отчаяно и със всичка сила сграбчи ръката на Никълъс.
Дълго време тримата седяха така. Никълъс успя първи да се отърси от ужасните мисли за жестокостта и предателството, заменяйки ги със спомени от дългото приятелство с Майкъл. Като ученик, приличащ на чужденец, който не пасваше на самодоволния свят на Итън, Никълъс отчаяно се нуждаеше от приятел. Майкъл беше спасението — силен, напълно верен и абсолютно благонадежден. Когато здрачът ги обгърна, топлотата на тези спомени успокои гнева на Никълъс — надяваше се, че тази топлота от щастливо споделеното им минало ще достигне до другия мъж. Накрая Майкъл си пое дълбоко дъх и вдигна глава.
— Никълъс, можеш ли да ми простиш? — попита той, застинал в болезнено смирение. — Ако бях на твое място и ти беше се обвързал с моята съпруга, не знам дали щях да успея.
— Ние сме много различни — затова сме приятели. Освен това, макар да се опита да ме убиеш, ти не само не го направи, но спаси мен и живота на Клер. Именно затова мога да ти простя всичко. — Никълъс издърпа ръката си. — Да се сдобрим?
След миг на колебание Майкъл я пое, сграбчи я толкова силно, сякаш, ако я изпуснеше, щеше да пропадне в ада.
— Да се сдобрим. И… ти благодаря, Никълъс. Ти си по-добрият от двамата.
— Съмнявам се, но знам, че е по-лесно да прощаваш, когато сърцето ти е пълно с любов. — Погледът му обгърна с обич Клер.
След дълго мълчание Майкъл се изправи на крака. С трогателен опит да се пошегува, той изрече:
— Какво може да върши в този живот един върховен глупак?
Никълъс стана и помогна на Клер да се изправи.
— Всеки се приспособява към този живот. Покажи ми някой, който не е постъпвал като глупак, и аз ще ти докажа, че е напълно скучен.
— В такъв случай трябва да съм най-интересният мъж в цяла Британия — унило промърмори Майкъл.
И тъй като беше започнало да се захлажда, Никълъс съблече наметалото си и го метна на раменете на Клер. Тя го прие благодарно, макар да потрепери, когато тежката материя докосна раната й. Като извърна поглед към Майкъл, тя предложи:
— Ела в Абърдар тази вечер, така няма да останеш сам.
За момент Майкъл се поколеба, после поклати глава.
— Благодаря ти, лейди Абърдар, но мисля, че сега се нуждая от усамотение.
— Моля те, наричай ме Клер — трябва да изоставим официалностите. — Със свъсени вежди тя оглеждаше лицето му. — Ще вечеряш ли с нас утре? Бих искала да се срещаме при по-нормални обстоятелства, а не само в страховити мелодрами.
Когато забеляза, че Майкъл се колебае, Никълъс каза:
— Моля те, ела. Сега това е един щастлив дом. — Той нежно постави ръка върху рамото на Клер.
— Щом си сигурен. — Майкъл енергично разтри слепоочията си. — А сега вие двамата се прибирайте у дома. Аз ще съобщя на властите да се погрижат за телата, пък и имам по-голям опит в разчистването на бойното поле. — Гласът му стана малко по-уверен при възможността да извърши полезно дело. — Предполагам, че магистратите ще искат да разговарят с вас, но това ще стане утре.
— Ще се погрижиш ли за коня на Клер? Ще я взема при мен — помоли Никълъс.
Майкъл кимна.
— Разбира се. Ще го доведа утре.
Никълъс помогна на Клер да се качи на неговия жребец, после се метна зад нея и подкара към къщи. Тя предполагаше, че щеше да й е по-лесно да язди сама, но изпитваше силна нужда да е по-близо до него, а вероятно той изпитваше същото. Топлината, устойчивата опора на тялото й му помогна да отблъсне ужаса, който го бе връхлетял при уплахата, че я е загубил.
Почти бяха стигнали до къщата, когато той заговори:
— Сега вече знаеш цялата жалка история.
Тя кимна, после нежно отпусна глава на рамото му.
— Каква ирония. Гордостта на дядо ти и желанието му да въз величае своя род, са те превърнали в по-мъдрия, по-възпитания, по-щедрия. Колко жалко, че не е могъл да забележи какъв изключителен мъж си.
— Не знам дали съм изключителен, но е вярно, че той не ме е разбирал. Бях неизбежно зло, усложнение от лошата простъпка на моя баща и на недопустимата ми за такъв брак майка циганка. Както казах преди, един наследник е по-добре, отколкото никакъв.
— Как оцеля при такава омраза?
Никълъс сви рамене.