Тя неочаквано се изчерви, но изрече:
— Спомняш ли си какво ми каза, преди да ме целунеш? Или това беше само опит да отклониш вниманието на Мадок.
Лицето му просветна.
— Разбира се. — Той я придърпа, така че тя седна на леглото до него. — Учудващо е как пред прага на смъртта се променя съзнанието. Почти веднага, когато дойде в Абърдар, бях твърдо решен да не те пускам да си тръгнеш. Ето защо те заплашвах, че ще се оттегля от споразумението ни, когато ми казваше, че ще си отидеш — това беше единственият начин да те принудя да останеш. Но желанието ми да осуетя волята на моя дядо за наследството беше толкова силно, че не ми минаваше и през ум да те задържа.
— Имаш предвид да се венчаеш за мен?
Той свали фибите от косата й и вплете пръсти в разпуснатите й коси.
— Точно така. Забеляза ли колко бързо настоях да се венчаем, след като станахме любовници? Не исках да чакам, защото ако бях уверен, че носиш моето дете, нямаше да имам извинение да не се оженя за теб. Очевидно лъжливото ми съзнание вече беше покорено от теб, но понеже знаех, че никога няма да станеш само любовница за мен, се нуждаех от извинение, да се отрека от клетвата си да не се женя.
Когато тялото й запламтя от удоволствие, тя започна да се смее.
— Прие идеята за женитба с учудваща лекота.
— Не идеята за женитба — идеята да те имам. — Той повдигна лицето й, очите му бяха тъмни, меки и нежни като кадифе. — Винаги съм знаел, че ако спечеля верността ти, никога няма да ме предадеш. И бях прав, нали? Днес рискува живота си заради мен. — Устните му се извиха. — Предполагам, че съм търсел такава вярност през целия си живот. Но никога няма да позволя да направиш това отново. Ако куршумът на Уилкинс беше попаднал няколко сантиметра по-долу… — Той потрепери.
— Но не попадна. — Тя докосна бузата му. — Всъщност днес имаше доста добър ден. И двамата сме живи, най-сетне сподели и се отърси от проклетите спомени за дядо си и за Каролайн и отново възвърна вярата в майка си и в Майкъл.
Той я погледна уплашено.
— Като го представяш по този начин, май е бил величествен ден.
— Мисля, че мога да измисля начин да го направя още по-добър. — Тя го погледна замислено. — Ръката изобщо не ме боли.
Никълъс започна да се смее.
— Нима си мислиш същото като мен, безсрамна кокетке?
— Да — отвърна тя, без да се разкайва.
— Бих искал да те усетя в мен, любов моя. След като бяхме толкова близо до смъртта, искам да отпразнуваме този ден.
Той наведе глава и я целуна, устните му бяха топли и нежни.
— Обичам те, скъпа моя учителко. Всъщност бих изпитал удоволствие да науча нов урок за любовта. Сега. Сигурна ли си, че не те боли ръката?
Смеейки се, тя легна на леглото, като го издърпа към себе си.
— Ако ме целунеш отново, няма да забележа въобще.
Той я люби толкова нежно, сякаш беше най-скъпоценното нещо на този свят. Като неин любовник той бе успявал да плени чувствата й. Този път той плени душата й, защото нищо скрито не го възпираше. Нито пък нея. Дух до дух, плът до плът, те намериха близостта, за която тя мечтаеше, и реалността надмина надеждите й, както слънцето превъзхожда свещта. Падналият ангел се беше върнал вкъщи.
ЕПИЛОГ
Август 1814
Това беше най-грандиозното празнуване в историята на мината Пенрийт. Всъщност това може би беше най-величественото събитие, което някоя мина някога е чествала. Докато Клер и Никълъс се спускаха плавно надолу с новия подемник заедно с дузина други гости, чуха музика, която се носеше нагоре в шахтата, заглушавайки звука от новата помпа на Уат.
Идеята, да празнуват подобрението на мината под земята, беше на Майкъл и всички жители от долината бяха поканени. Огромната галерия в основата на подемника беше ослепително осветена със свещи, украсена с цветя и тълпата се стичаше от близките галерии. Възрастните заемаха местата си около претрупаните маси, а децата се надигаха да достигнат сладките.
Когато музикантите подеха фолклорна музика, започнаха да се сформират двойки за танци. Клер забеляза, че някои от тях бяха методисти — трудно беше да се допусне, че танцуването в мина е грях. Други гости започнаха енергично да пеят. Отекващите от каменните стени гласове накараха Клер да си спомни за църковния хор, който чу в Уестминстърското абатство и сравнението не бе във вреда на уелските песни.
Когато излязоха от подемника, Майкъл дойде да ги поздрави с усмивка на лицето. Беше напълнял доста и изглеждаше толкова здрав и спокоен, че трудно напомняше на измъчения мъж, който беше преди три месеца.