— Възнамерявам да запазя репутацията, която имам. — Никълъс гаврътна питието си. — Нито добрият пример на баща ти, нито моралният живот на графа са ме превърнали в джентълмен. Не ми пука за никой и за нищо и ми е много добре така.
Изумена, тя се втренчи в него.
— Как можеш да изречеш такова нещо? Никой не може да е толкова безчувствен.
— Ах, госпожице Морган, добродетелта ти май е възмутена. — Той се наведе над масата и скръсти ръце пред гърдите си, като я изгледа с искрящ поглед. — По-добре ще е да си тръгнеш, преди да съм разбил на парчета илюзиите ти.
— Не те ли интересува, че съседите ти страдат?
— С една дума, не. В Библията пише, че бедни винаги ще има и ако Господ не може да промени това, определено и аз няма да мога. — Той ехидно й се усмихна. — Повечето от тези, които проявяват щедрост, го правят, защото жадуват за признателността на подчинените си или задоволяват съзнанието за собствените си морални принципи. Аз поне не съм лицемер.
— Но лицемерът поне прави добро дори ако мотивите му са долни. Докато твоята откровеност не струва нищо — студено каза тя. — Но както желаеш. След като не вярваш в благотворителността, от какво се интересуваш? Ако парите са тези, които ще стоплят сърцето ти, знай, че в Пенрийт може да се постигнат огромни печалби.
Той поклати глава.
— Съжалявам, не се интересувам и от пари. Вече имам повече, отколкото мога да похарча за десет живота.
— Колко хубаво — измърмори тя. Искаше й се да се обърне и да си тръгне, но това би било поражение. Решила, че все пак има някакъв начин да му въздейства, тя попита: — Какво би те накарало да промениш намерението си?
— Моята помощ има цена, която ти не би могла да платиш.
— Опитай все пак.
Този отговор привлече вниманието му. Никълъс я огледа от глава до пети с оскърбителна прямота.
— Това предложение ли е?
Възнамеряваше да я изплаши и успя. От унижение лицето й се обля с руменина, но тя не отклони поглед.
— Ако кажа да, това ще те убеди ли да помогнеш на хората в Пенрийт?
Той учудено я изгледа.
— Боже Господи, действително ли си готова да легнеш с мен, ако това ще помогне на съселяните ти?
— Ако съм сигурна, че това ще помогне, готова съм — безразсъдно отвърна Клер. — Моята чест и няколко минути страдание са малка цена, ако ще спасят гладуващите семейства и хората, които ще загинат, когато мината в Пенрийт се срути.
В очите му проблесна интерес и за миг той изглеждаше готов да я разпита за подробности. После изражението му отново стана равнодушно.
— Колкото и да е интересно да вкарам в леглото си една нова Жана д’Арк, идеята не ме привлича.
Тя изви вежди.
— Помислих си, че развратниците се забавляват, като прелъстяват невинни.
— Лично аз винаги съм намирал невинността за скучна. Предпочитам жена с опит и готова по всяко време.
Пренебрегвайки забележката му, тя замислено каза:
— Мога да разбера защо една честна жена не би те съблазнила, но красотата сигурно би разпръснала отегчението ти. Има няколко доста любвеобилни жени в селото. Да разбера ли дали някоя от тях не би пожелала да жертва доброто си име за добро дело?
С леко движение той пристъпи към нея и улови лицето й между дланите си. Лъхаше на бренди и ръцете му бяха тъй горещи, че почти опариха кожата й. Клер се отдръпна, после се застави да остане абсолютно неподвижна, докато той заразглежда лицето й, сякаш искаше да вникне в дълбоките тайни на душата й. И когато тя се разбунтува, той провлачено изрече:
— Сама не знаеш какво представляваш.
И за нейно облекчение се отдалечи и се върна до масата, където си наля още бренди.
— Госпожице Морган, не се нуждая от пари и без глупавата ти помощ мога да получа всяка жена, която пожелая, и нямам желание да разруша трудно извоюваната си репутация, като се обвържа с добри дела. Сега ще излезеш ли, или да използвам сила?
Клер изпитваше силно желание да се извърне и да побегне. Вместо това твърдо рече:
— Все още не си обявил цената за помощта си. Трябва да има такава. Кажи ми, може би ще мога да платя.
Той се отпусна с въздишка върху дивана и я заразглежда от безопасно разстояние. Клер Морган беше дребна, с доста слаба фигура, но изпълваше категорично мястото, където стоеше. Страхотна млада жена. Вероятно умствените й способности дълго са били извайвани от духовния й баща.
И макар никой да не я бе нарекъл красива, тя не беше непривлекателна въпреки старателните си усилия да изглежда строга. Обикновената й рокля подчертаваше изящната й фигура, а изпънатата й назад тъмна коса предизвикваше неочакван ефект, от който наситеносините й очи изглеждаха огромни. Светлата й кожа имаше примамливата гладкост на коприна, обляна от слънчева светлина; пръстите на Никълъс продължаваха да горят от усещането на пулсиращата кръв край слепоочията й.