Когато си отседнал на село, от теб се очаква да вземеш участие в интересите и развлеченията на общността. Затова лорд Питър отиде, както беше редно, на погребението на земевладелеца Бърдок и видя как ковчегът бе спуснат в гроба благополучно и тържествено. Наистина ръмеше, но това не бе попречило да се събере голямо и почтително множество. След тази церемония Уимзи бе официално представен на мистър и мисис Хавиланд Бърдок и му се удаде възможност да затвърди предишното си впечатление, че дамата е добре, да не кажем прекалено добре облечена, както и можеше да се очаква, след като устоите на нейния гардероб почиваха на копринени чорапи. Тя бе красива жена, с подчертано самоуверени маниери, а ръката, която подаде на Уимзи, бе старателно украсена с диаманти.
Хавиланд беше приятелски благоразположен — всъщност фабрикантите на коприна нямат основание да не бъдат така настроени към хората с богатство и благороден произход. Той, изглежда, знаеше, че Уимзи е известен като любител на старини и колекционер на книги и му отправи сърдечна покана да види големия им дом.
— Брат ми Мартин е все още в чужбина — каза той, — но сигурно ще бъде очарован, ако дойдете да разгледаме имението. Ние ще останем до понеделник, разбира се ако можем да разчитаме още на гостоприемството на мисис Хенкок. Заповядайте, да речем, утре следобед. Уимзи отговори, че ще му бъде много приятно. Мисис Хенкок се намеси и предложи на лорд Питър да дойде по-напред на чай в дома на свещеника. Уимзи каза, че е много мило от нейна страна.
— Уговаряме се тогава така — каза мисис Бърдок. — Вие с мистър Пим ще дойдете на чай и после ще отидем да разгледаме къщата. Самата аз почти не съм я виждала.
— Заслужава си да се види — каза мистър Фробишър-Пим. — Хубаво старо имение, но иска пари за поддържане. Все още ли не сте открили завещание, мистър Бърдок?
— Не, няма и следа от завещание — отговори Хавиланд. — Това е странно, защото мистър Греъм — адвокатът, лорд Питър, ако не знаете — той с положителност състави завещание веднага след онова злополучно спречкване между бедния Мартин и баща ми. Той си спомня със сигурност.
— А не може ли да си спомни какво пише в завещанието?
— Може, разбира се, но смята, че няма да постъпи според професионалната етика, ако каже. — Той е от старите консервативни адвокати. Бедният Мартин все казваше, че Греъм е дърт мошеник, но адвокатът никак не одобряваше поведението на Мартин, така че в крайна сметка Мартин не беше безпристрастен. И друго — както казва мистър Греъм, всичко това е било преди години и напълно възможно е баща ми да е унищожил по-късно това завещание или да е направил ново в Америка.
— Май че не са обичали много-много „бедния Мартин“? — каза Уимзи на мистър Фробишър-Пим, когато се разделиха с Бърдокови и се отправиха към дома.
— Н-не — отвърна мировият съдия. — Във всеки случай Греъм не го обича. Но на мен момчето ми харесваше, макар че беше малко лекомислено. Мисля, че е отрезвяло с времето — и с женитбата. Странно е, че не могат да намерят завещанието. Но ако старият Бърдок го е направил по времето на спречкването, то ще е непременно в полза на Хавиланд.
— Според мен и Хавиланд мисли така. Поведението му като че ли издаваше смирено задоволство. Предполагам, че дискретният Греъм е дал достатъчно ясно да се разбере, че не е в полза на ненавистния Мартин.
На следващата сутрин времето се случи хубаво и Уимзи, който бе изпратен в Литъл Додъринг, за да си почине на чист въздух, помоли да му заемат отново Поли Флиндърс. Това бе удоволствие за домакина, който само изрази съжаление, че не може да придружи своя гостенин, защото имаше заседание на Комисията по прилагането на закона за социалното подпомагане във връзка с приюта за бедните.
— Можете да поемете нагоре и да се поразходите по общинското пасище — предложи той. — А защо не заобиколите покрай Питъринг Фрайърс, после да поемете напреко през пасището и да се върнете по пътя за Фримптън? Това е приятна обиколка — към двайсетина километра. Ако яздите съвсем спокойно, ще се върнете точно за обяд.
Уимзи се съгласи с този план, още повече че той напълно съвпадаше със собствените му намерения. Той си имаше свои причини, поради които искаше да мине по пътя за Фримптън денем.
— Внимавайте край Стълба на мъртвеца — каза леко обезпокоена мисис Фробишър-Пим. — Там конете се плашат от нещо. Не знам защо. Разбира се, хората разправят …
— Това са глупости — рече съпругът й. — Селяните не обичат мястото и от това конете стават неспокойни. Много е интересно как чувствата на ездача се предават на животното. На мен Стълбът на мъртвеца никога не ми е създавал грижи.