Дори в ноемрийския ден пътят, който водеше към Питъринг Фрайърс, беше хубав и тих. Уимзи се чувствуваше успокоен и щастлив под зимното слънце, докато яздеше бавно по лъкатушещите пътища на графство Есекс. Препусна бързо през пасището, стана му приятно и весело. Изцяло бе забравил за Стълба на мъртвеца и неговата лоша слава, когато Поли Флиндърс се изплаши и сви настрани така неочаквано, че едва не го събори от седлото и тогава той се сети накъде е тръгнал. Овладя кобилата с усилие и тя спря. По конската пътека, заобиколена от двете страни с прещип и изсъхнала орлова папрат, Уимзи се бе изкачил до най-високото място на пасището. Малко по-нататък друга пътека, изглежда, се сливаше с първата и там, където двете се съединяваха, се виждаше нещо, което му заприлича на пътепоказател. Но беше по-късо и по-дебело от пътепоказател, а нямаше и стрелки. Пък и на обърнатата към Уимзи страна имаше нещо изписано. Той успокои кобилата и я подкара внимателно към стълба. Тя пристъпи колебливо и се метна встрани, като пръхтеше и трепереше.
— Странно! — каза Уимзи. — Ако това е душевното ми състояние, което се предава на животното, май ще трябва да ида на лекар. Трябва да съм много зле с нервите. Ела, моето момиче! Какво ти става?
Извинително, но непоколебимо Поли Флиндърс отказа да мръдне. Той леко я попришпори. Кобилата тръгна неуверено и боязливо, присвила назад уши, и той видя бялото на окото й, обърнато недоволно към него. Той се смъкна от седлото, взе юздите в ръка и се опита да я поведе. След известно увещаване кобилата тръгна след него, изпънала шия, внимателна и предпазлива. След няколко колебливи крачки тя отново спря, цялата разтреперана. Уимзи сложи ръка на врата й и усети, че е плувнала в пот.
— По дяволите — възкликна Уимзи. — Виж какво, аз все пак ще прочета какво пише на оня стълб. Като не щеш да дойдеш, поне ще стоиш ли мирно?
Той пусна юздата. Кобилата стоеше неподвижно, с наведена глава. Уимзи я остави и тръгна напред, като от време на време хвърляше поглед назад, за да се увери, че кобилата не проявява желание да избяга. Но тя си стоеше мирно — само тъпчеше неспокойно на място.
Уимзи стигна до стълба — яка колона от стар дъб, наскоро боядисана в бяло. Също неотдавна беше повторен с черна боя и надписът, който гласеше:
На това място Джордж Уинтър
бранейки стоката на своя господар беше подло убит от Черния Ралф от Хериотинг който след това бе окован във вериги на мястото на своето престъпление
9 ноември 1674 година
БОйТЕ СЕ ОТ ВЪЗМЕЗДИЕТО
— А така! — каза Уимзи — Значи това е Стълбът на мъртвеца, няма спор. Поли Флиндърс очевидно споделя отношението на местните жители към мястото. Добре, Поли, щом така чувствуваш нещата, няма да те насилвам. Но след като си толкова чувствителна към един нищо и никакъв стълб, мога ли да попитам как успя да приемеш така спокойно и хладнокръвно и колата на смъртта, и четирите безглави коня?
Кобилата кротко захапа рамото на сакото му и задъвка плата.
— Така, така — каза Уимзи. — Разбирам те. Щеше да ми обясниш, ако можеше, но наистина не можеш. Но тези коне, Поли, нима от тях се носеше дъх на сяра от преизподнята? Възможно ли е от тях да се разнася само познатата и неподправена миризма на конюшня?
Той възседна кобилата, изви я надясно и направи полукръг, така че да избегне Стълба на мъртвеца, преди отново да поеме по пътеката.
— Струва ми се, че свръхестественото обяснение е изключено. Не, не априори — би било неубедително, а защото сетивата на Поли, дават сериозно доказателство. Остават две възможни обяснения — изпитото уиски или някоя нечиста работа. Изглежда, ще трябва да проуча още някои неща.
И той продължи да размишлява, докато кобилата пристъпяше кротко напред.
„Да речем, че искам по една или друга причина да изплаша хората от околността с видение на каляска с четири безглави коня; ще избера тъмна дъждовна нощ. Така! Нощта беше точно такава. Ако взема четири черни коня и ги боядисам в бяло — горките нещастници, на какво ще заприличат! Не. Как Маскелайн и Девънт — ония, илюзионистите, правят номера, в който режат главите на хората? Ами да, бели коне, закачулени с плъст. Така! Малко фосфорна боя по хамутите и тук-там по телата, за да изпъкнат в тъмното и целият този театър да не остане незабелязан. Дотук нищо трудно. Но те трябва да се движат тихо. Ами добре. Взимате четири плътни черни торби, пълните ги с трици, опъвате ги хубаво и ги връзвате за глезените на коня и той ще се движи съвсем безшумно, а пък ако духа и малко вятър — още по-добре. Парцали око-ло халките на юздите, за да не дрънкат, и около краищата на ремъците, за да не скърцат. Прибавете и един кочияш в бяла дреха и черна маска, впрегнете конете в кабриолет с добре очертани фосфоресциращи контури, с гумени колела и смазан, както трябва, и ето — ще получите, кълна се в това, нещо съвсем призрачно, което може да стресне в два и половина сутринта по пустия път господин, който е поел достатъчно течност и вътрешно, и външно.“