— Лорд Питър, как можете да допускате такива небивалици! — обърна се остро мистър Фробишър-Пим. — Мога ли да попитам с какво ще ги подкрепите? И ако тялото наистина не е в гроба, може би ще бъдете така добър да ни кажете къде е според вас.
— Разбира се — отвърна Уимзи. Той се повдигна и седна на края на масата, провеси крака и се загледа в ръцете си, като в същото време от-брояваше с пръсти доводите си. — Според мен тази история тръгва от младия Ролинсън. Той е чиновник при мистър Греъм, който е съставил завещанието, и все ще знае нещичко за условията му. Разбира се, мистър Греъм също знае, но някак си не мога да допусна, че той е замесен. Както разбрах, не е от хората, които взимат страна — във всеки случай не би взел страната на Мартин.
След като от Щатите е пристигнало съобщение за смъртта на мистър Бърдок, младият Ролинсън навярно си е спомнил условията на завещанието и е сметнал, че мистър Мартин, след като е в чужбина и прочие, ще се окаже в доста неизгодно положение. Ролинсън между другото трябва да е бил доста привързан към брат ви?
— Мартин имаше навика да се сдружава с разни безделници и да си пилее времето с тях — съгласи се намусено Хавиланд.
Викарият, изглежда, сметна за необходимо да внесе една поправка в това изявление и измърмори, че бил слушал много за добрината на Мартин към селските младежи.
— Точно така — съгласи се Уимзи. — Допускам, че младият Ролинсън е искал да даде на Мартин равен шанс да си осигури наследството, разбирате, нали? Не е искал да споменава за завещанието — възможно било то въобще да не се появи на бял свят, а той сигурно си е помислил, че дори и да се появяло, пак щели да се породят усложнения. Във всеки случай той решава, че най-доброто, което може да стори, е да открадне тялото и да го държи над земята, докато Мартин си дойде и сам уреди въпроса.
— Това е много странно обвинение — започна мистър Фробишър-Пим.
— Може и да греша — каза Уимзи, — но аз така си представям нещата. Получава се страшно хубава история, нали? И така, младият Ролинсън вижда, че няма да може да се справи сам с такава задача и започва да търси някой, който да му помогне. Спира се на мистър Мортимър.
— Мортимър?!
— Не познавам мистър Мортимър лично, но според, това, което чувам, изглежда, е енергичен човек, а освен това известни обстоятелства го улесняват значително. Младият Ролинсън и Мортимър измислят всичко заедно и изработват план за действие. Разбира се, вие, мистър Хенкок, много ги улеснихте с тази ваша идея да изложите покойника за поклонение. Не зная дали иначе биха се справили.
Мистър Хенкок хлъцна смутено.
— Планът им бил следният: мистър Мортимър трябвало да подсигури старинния кабриолет и четирите бели коня, нагласени с фосфорна боя и черен плат така, че да изобразяват колата на смъртта, която се явявала винаги при смъртта на някой от Бърдокови. Предимството на този план било, че никой нямало да изпита желание да разгледа отблизо екипажа, ако го видел край черковния двор по никое време. Същевременно младият Ролинсън трябвало да се присъедини към участниците в църковното бдение и да намери накой човек на място, който да бъде заедно с него и да се включи в играта. Споразумял се с кръчмаря и измислил какво да каже на мистър Хенкок, така че да може да поеме бдението от четири до шест. Не ви ли се стори странно, мистър Хенкок, че той прояви такава ревностност да дойде чак от Хериотинг?
— Свикнал съм да откривам ревностност в своето паство — отговори резервирано мистър Хенкок.
— Да, но той не принадлежи към вашето паст-во. Както и да е, всичко било разработено в подробности и в сряда вечерта се състояла генералната репетиция, при която вашият човек, сър, Планкет, едва не обезумял от страх.
— Ако съм допускал, че е истина …
— В четвъртък в два часа през нощта — продължи Уимзи — заговорниците са готови, скрити в източната част на черквата. Изчакват мисис и мис Хенкок да заемат местата си и вдигат шум, за да привлекат вниманието им. Когато дамите тръгват смело напред, за да разберат какво става, те изскачат и ги наблъскват във вестиария.
— Боже господи! — възкликна мисис Хенкок.
— Според плана им новонагласената кола на смъртта пристига в този момент на южната врата. Предполагам, че кабриолетът е дошъл по Кривата пътека, но не съм сигурен. Тогава Мортимър и другите двама изваждат балсамираното тяло от ковчега и слагат на мястото му торби, пълни с трици. 3нам, че са били пълни с трици, защото сутринта видях остатъци по пода на малкия олтар. Те поставят тялото на кабриолета и мистър Мортимър тръгва с него. В два и половина минаха покрай мен по пътя за Хериотинг, така че всичко трябва да е станало доста бързо. Възможно е Мортимър да е бил сам, а може с него да е имало някой, който да наглежда тялото, докато той самият, с черна маска, играел ролята на безглавия кочияш. Не съм сигурен в това. Минават през последната порта преди разклона за Фримптън и продължават през нивите до плевника на Мортимър. Оставят кабриолета там — знам това, защото го видях, видях също и триците, с които са заглушили шума от копитата на конете. Предполагам, че са изнесли тялото оттам с кола, а на следващия ден са дошли да отведат конете, но това са вече подробности. Не знам също така къде са отнесли тялото, но предполагам, че ако отидете да попитате Мортимър, той ще ви увери, че то е все още над земята.