— Сигурно е така — каза мисис Фробишър-Пим. — Но много по-уместно щеше да е Хавиланд да отседне у нас, а не у Хенкок, когото почти не познава.
— Мила моя, ти забравяш неприятното ми спречкване с Хавиланд Бърдок за това, че ловува в моя земя. След писмата, които си разменихме, когато той беше тук за последен път, едва ли бих могъл да му предложа гостоприемство. Баща му възприе съвсем правилно отношение, признавам го, но Хавиланд беше крайно неучтив с мен. Изрекоха се неща, които не мога да преглътна. Както и да е, стига сме ви отегчавали с нашите си приказки, лорд Питър. Ако сте свършили със закуската, какво ще кажете за една разходка наоколо? Жалко, че вали така силно и няма да разгледате градината в най-добрия й вид — за това време на годината, разбира се, но имам няколко кокер шпаньоли, които сигурно ще искате да видите.
Лорд Питър изрази нетърпение да види кучетата и след няколко минути вече шляпаше по посипаната с пясък пътека, която водеше към кучкарника.
— Нищо не може да се сравни със здравословния живот на село — каза мистър Фробишър-Пим. — Винаги съм смятал, че Лондон е много тягостен през зимата. Няма какво да правиш. Хубаво е да отскочиш за ден-два, да отидеш на театър от време на време, но не разбирам как хората могат да живеят там седмица след седмица. Трябва да кажа на Планкет за тази арка — добави той. — Започнала е да се разваля.
Както говореше, той откърши един провиснал клон бръшлян. Растението потрепери отмъстително и във врата на Уимзи се изляха дъждовни капки.
Кучката и нейните малки обитаваха удобно и просторно отделение в конюшните. Един сравнително млад човек в брич и гамаши излезе да посрещне посетителите и извади топчестите кученца, за да ги видят. Уимзи седна върху една обърната кофа и сериозно ги разгледа едно по едно. Кучката, след като проучи недоверчиво ботушите му с тихо ръмжене, реши, че той заслужава доверие и се заумилква в краката му.
— Я да видим! — каза Фробишър-Пим. — На колко дни станаха?
— На тринайсет, сър.
— Тя храни ли ги добре?
— Да, сър. Даваме й малко малц. Изглежда, й се отразява много добре, сър.
— А, да. Планкет имаше известни съмнения към този начин на хранене, но чух много да го хвалят. Планкет много-много не обича експериментите и аз, общо взето, съм съгласен с него. Впрочем къде е Планкет?
— Май не е много добре тази сутрин, сър.
— Това не е хубаво, Меридю. Пак ли ревматизмът?
— Не, сър. Така, както ми разправя мисис Меридю, от уплаха било.
— Уплаха?! Каква уплаха? Надявам се, че не се е случило нещо с Алф и Елси.
— Не, сър. Всъщност… аз така разбрах, видял бил нещо.
— Какво значи видял нещо?
— Ами … Нещо като поличба, както казва той.
— Поличба?! Господи, Меридю, как може да си втълпява такива неща. Просто съм изненадан от Планкет; винаги съм го смятал за човек със здрав разум. Какво разправя, каква е била поличбата?
— Не знам, сър.
— Не може да не е казал какво си е помислил, че е видял.
На лицето на Меридю се изписа леко упорство.
— Не знам, сър, не знам.
— Тая няма да я бъде. Трябва да ида да видя Планкет. Той вкъщи ли си е?
— Да, сър.
— Веднага ще отидем там. Нямате нищо против, нали, Уимзи? Не мога да оставя Планкет да се поболее. Ако се е изплашил толкова много, най-добре да иде на лекар. Е, Меридю, гледай си работата и внимавай да й е удобно и всичко да е наред. Сигурно прониква влага през тухлите. Мисля тук всичко да стане от бетон, но това естествено иска пари. Не мога да си представя — продължи той, докато водеше госта си покрай оранжерията към малката кокетна къщичка насред зеленчуковата градина — какво може да е разстроило Планкет. Надявам се, че не е нещо сериозно. Вярно е, че остарява, но не би трябвало да се занимава с такива суеверия — да вярва в поличби. Нямате представа какви странни идеи обземат тези хора. Сигурно е минал покрай „Морният пътник“ и по пътя за вкъщи е видял нечие пране.
— Не е било пране — поправи го машинално Уимзи. Той притежаваше дедуктивната способност да открива нелогичността във всяко предположение, дори и когато с раздразнение признаваше, че се касае за нещо без значение. — Миналата нощ валя като из ведро и освен това днес е четвъртък. Дори и аз знам, че домакините перат в понеделник. Но във вторник и сряда времето беше хубаво, така че дрехите ще са изсъхнали. Никакво пране.