— Хайде да го зарежем — предложи той. — Не знам какъв е тоя боклук в него, пък и без това е повреден. Съмнявам се, че си струва да мъкнем тая маса където и да било.
— Бас държа, че професорката може да се сети — каза Дорфи.
— Оставете горката жена да поспи. Тя така или иначе е товар, а не екипаж. Какво я интересува що за чудо е това?
— Да допуснем — само да допуснем, че е някакво ценно оборудване. Някой може да иска да плати за него.
— И да допуснем, че е хитра бомба, която още не е избухнала?
Дорфи се отдръпна от люка.
— Не ми е минавало през ума.
— Аз казвам да го изхвърлим.
— Без дори да го разгледаме по-подробно?
— Именно. Дори не мисля, че можеш да се провреш много навътре в него.
— Аз ли? Ти знаеш много повече за инженерството от нас.
— А, значи затова ме събудихте, нали?
— Е, след като вече си тук…
Уейд въздъхна. После бавно кимна.
— Това е откачено, рисковано и напълно безполезно. Той погледна през шлюза странното оборудване вътре.
— Подай ми оная аварийна лампа.
Взе лампата и я насочи към отвора.
— Добре ли поддържа налягането?
— Да. Залепихме дупката на корпуса му.
— Ама че работа.
Мина през отвора, коленичи, наведе се. Държеше лампата пред себе си, премести я наляво и надясно. Безпокойството му не го напускаше. Имаше нещо много чуждо във всичките тези кубове и бутони, връзките помежду им… И онази голяма ниша… Протегна ръка и почука по корпуса. Чужд.
— Имам чувството, че е извънземен — обади се той. Влезе в малкото отворено пространство пред себе си.
Трябваше да наведе глава и да продължи на четири крака.
Започна да опипва фитинги, превключватели, съединители, дреболии с неизвестно предназначение. Почти всичко изглеждаше конструирано, за да се върти около оста си, да кръжи, да се движи по релси. Накрая легна и запълзя напред.
— Смятам, че доста от тези чаркове са оръжия — извика, след като бе ги изучавал известно време.
Стигна до голямата ниша. Един панел се плъзна частично, когато прекара пръсти по повърхността му. Натисна по-силно и той се отвори още.
— По дяволите! — изкрещя, когато чаркът започна тихо да тиктака.
— Какво не е наред? — викна му Дорфи.
— Ти! — отвърна той и запълзя напред. — И твоят съдружник! Вие не сте наред!
Обърна се възможно най-бързо, провря се обратно през отвора и извика:
— Откачайте го! Веднага!
Тогава видя, че Джуна, висок учен в сиво и бяло, стои облегната на преградата с чаша чай в ръка.
— И ако сме хванали бомба, изхвърлете я бързо, преди да е гръмнала! — добави той.
— Какво откри? — попита тя с изненадващо плътен глас.
— Там има някакво хитроумно мислещо устройство — отговори й той. — Опита се да заработи, щом го докоснах. Сигурен съм, че много от тези джаджи са оръжия. Знаеш ли какво значи това?
— Кажи ми — отвърна тя.
— Чуждестранен дизайн, оръжия, мозък. Партньорите ми просто са спасили повреден берсеркер, това е. И той се опитва да се включи отново. И ще го направи — скоро.
— Абсолютно сигурен ли си, че е точно това? — попита тя.
— Сигурен — не. Изплашен — да.
Тя кимна и остави чашата си. Сложи ръка пред устата си и се закашля. А после меко каза:
— Бих искала да му хвърля един поглед, преди да се отървете от него.
Уейд прехапа долната си устна.
— Джуна — рече той, — мога да разбера професионалния ти интерес към компютъра, но трябва да те доставим на Корлано непокътната, нали не си забравила?
Тя се усмихна за пръв път, откакто я бе срещнал преди няколко седмици.
— Наистина искам да го видя.
Усмивката й се втвърди. Той кимна.
— Огледай го набързо.
— Ще ми трябват инструментите ми. Искам да облека работни дрехи.
Тя се обърна и мина през прохода отдясно. Той свирепо погледна партньорите си, сви рамене и се извърна.
Седнал на края на койката си със закуска на малък поднос, докато славянските танци на Дворжак се вихреха наоколо му, Уейд мислеше за берсеркерите, за доктор Джуна Байъл, изобщо за компютрите и как всички те заедно са част от причината за това пътуване. През последните няколко години в този сектор периодично бяха забелязвани берсеркери разузнавачи. Досега берсеркерите трябваше вече да са наясно, че Корлано не е добре защитен. Това донякъде нервираше част от населението на Корлано, съставена от оцелели от нападение на берсеркер срещу далечния Джелбар преди почти цяло поколение. Голям брой бяха избрали Корлано като свят, твърде отдалечен от предишните сфери на действие на берсеркерите. Уейд се подсмихна на иронията, която се съдържаше тук. Това бяха същите хора, които бяха лобирали толкова дълго и успешно за твърде рестриктивното законодателство, което сега имаше Корлано по отношение на производството и вноса на електронноизчислителните машини — нещо като групова параноя, родена от травмата им от берсеркерите.