— Вземи сода бикарбонат.
— Ще взема — той стана, отиде в кухнята и разтвори във вода малка доза. Сега, когато бе буден, осъзна, че в устата му леко киселееше. От содата му стана по-добре.
Синтия бе вече заспала, когато той се върна. Пъхна се тихичко в леглото. Без да се събужда, тя се сгуши в него и го стопли с тялото си. Той също бързо заспа.
— „Тури й пепел на бедата! Дирли-дирли-де“ — внезапно той спря да пее, намали струята на душа, достатъчно, за да се чува нормално, и каза:
— Добро утро, красавице.
Синтия стоеше в рамката на вратата на банята, триеше едното си око и сънливо го гледаше с другото.
— На ранобудните песнопойци — добро утро!
— Защо да не пея? Навън е прекрасен ден, а и аз спах прекрасно. И съм измислил нова душова песен. Слушай!
— Не си прави труда!
— Това е песен — продължи той невъзмутимо, — посветена на един млад човек, който оповестява намерението си да излезе в градината, за да си хапне червеи.
— Теди, ти си невъзможен.
— Не, не съм. Слушай — той увеличи струята. — Трябва да се пусне водата силно, за да се получи пълен ефект. Първи куплет:
За по-голям ефект той спря и обяви:
— Припев.
Той отново направи пауза.
— Втори куплет — обяви той. — Само че все още не съм измислил втория куплет. Да повторя ли първия?
— Не, благодаря. Само се измъквай изпод душа и ме остави и аз да се добера до него.
— Ти не харесваш песента — упрекна я той.
— Не съм казала такова нещо.
— Изкуството рядко се цени — оплака се той, но излезе изпод душа.
Когато тя се появи в кухнята, той бе вече приготвил кафето и сока от портокали. Подаде й чаша плодов сок.
— Теди, ти си сладур. Какво искаш в замяна на цялото това ухажване?
— Теб. Ала не сега. Аз не съм само сладък, но съм и акъллия.
— Така ли?
— Ъхъ. Виж — измислих как да постъпим с приятелчето Хоуг.
— Хоуг ли? Олеле!
— Внимавай, ще я разлееш! — Той й взе чашата и я сложи на масата. — Не ставай глупава, малката. Какво ти влезе в главата?
— Не знам, Теди. Чувствувам се така, сякаш нападаме важната клечка Цицерон с воден пистолет.
— Не трябва да говоря за работа преди закуска. Изпий си кафето — ще ти стане по-добре.
— Дадено. Не искам препечена филия, Теди. И в какво се състои блестящото ти хрумване?
— Ето в какво — започна да обяснява той, докато хрупаше препечената филия. — Вчера ние се стараехме да не попадаме в зрителното му поле, за да не получи сътресение и не се върне към своето нощно „аз“. Нали така?
— Хм.
— Днес това няма да е необходимо. Можем да се лепнем за него като пиявици, и двамата, кажи-речи под ръка. Няма значение, ако това навреди на неговото дневно „аз“, защото ние можем да го заведем до Акми Билдинг. Щом стигне веднъж там, навикът ще го отведе до мястото, където обикновено ходи. Прав ли съм?
— Не знам, Теди. Може и да си прав. Хората, страдащи от амнезия, са особняци. Той може просто да изпадне в състояние на объркване.
— Смяташ ли, че идеята ми няма да успее?
— Може да успее, а може и да не успее. Но щом като предвиждаш да сме плътно заедно, аз съм готова да опитаме — освен ако не се каниш да зарежеш целия случай.
Той не обърна внимание на условието, поставено от нея.
— Добре. Ще се обадя на стария мишелов по телефона и ще му кажа да ни чака в апартамента си. — Той се пресегна през масичката и грабна телефона, набра номера и разговаря кратко с Хоуг. — Ясно е, че на този му е мръднала чивията — каза той, като постави слушалката. — Отначало изобщо не можа да си спомни кой съм. След това съвсем отведнъж нещо му прищрака и всичко се оправи. Готова ли си да тръгваме, Син?
— Половин секунда.
— Дадено. — Той стана и отиде във всекидневната, свирукайки си тихичко.
Свирукането секна — той бързо се върна в кухнята.
— Син…
— Какво има, Теди?
— Моля те, ела във всекидневната.
Тя побърза да се подчини, внезапно изпълнена с предчувствия, съзирайки изражението на лицето му. Той посочи към един стол с облегалка, издърпан точно под огледалото, близо до външната врата.
— Син, как това е отишло там?
— Онзи стол ли? Ами, тъкмо преди да си легна, аз дръпнах един стол дотам, за да изправя огледалото. И сигурно съм го оставила там.
— Ммм, предполагам, че е така. Странно, когато загасих лампата, не го забелязах.