Выбрать главу

Отсам близкия магазин за деликатеси имаше пивница. Рандъл реши да се отбие за една наливна бира, преди да се прибере. Много скоро откри, че обяснява на съдържателя защо реформата по обединяването няма никога да заплаши общинския организационен апарат.

Щом излезе от пивницата, той си спомни за първоначалното си намерение. Когато се върна в апартамента, натоварен с бира и различни студени мезета, Синтия бе вече станала и шеташе в кухнята.

— Здрасти, малката!

— Теди!

Той я целуна, преди да остави на масата пакетите.

— Уплаши ли се, като се събуди и видя, че ме няма?

— Не особено. Но щеше да е по-добре, ако беше оставил бележка. Какво си купил там?

— Бира и студени мезета. Бива ли?

— Чудесно. Не ми се излизаше да пазаря за вечеря и се опитах да видя какво мога да приготвя набързо. Нямах обаче никакво месо вкъщи. — Тя взе пакетите от него.

— Обажда ли се някой?

— Ъъ. Аз се обадих до секретарското бюро, като се събудих. Нищо интересно. Но огледалото пристигна.

— Огледалото ли?

— Не се преструвай, че не знаеш. Беше приятна изненада, Теди. Ела да видиш как разкрасява спалнята.

— Нека да сме наясно — рече той. — Нищо не знам за това огледало.

Тя се поспря смутено.

— Помислих, че си ми го купил, за да ме изненадаш. Беше предварително платено.

— До кого беше адресирано — до теб или до мен?

— Не обърнах много внимание — бях полусънена. Само подписах нещо, а те го разопаковаха и окачиха.

Беше много красиво огледало, със скосен ръб, без рамка и доста голямо. Рандъл призна, че то наистина подхожда на тоалетната й масичка.

— Ако искаш такова огледало, мила, ще ти купя. Но това не е наше. Предполагам, че ще е най-добре да повикам двама-трима души и им кажа да го върнат обратно. Къде е етикетът?

— Мисля, че го свалиха. Във всеки случай вече минава шест часът.

Той й отправи снизходителна усмивка.

— Харесваш го, нали? Ами, очертава се за тази нощ да бъде твое, а утре ще се погрижа да ти купя друго.

Беше наистина красиво огледало. Амалгамата бе почти безупречна, а стъклото бе прозрачно като въздух. Имаше чувството, че може да си мушне ръката през него.

Когато си легнаха, той заспа малко по-лесно от нея. След като дишането му бе станало равномерно, тя се опря на лакът и дълго се вглежда в него. Милият Теди! Той беше добро момче — добро за нея, естествено. Утре щеше да му каже да не си прави труда за друго огледало — то не й бе потребно. Тя само искаше да бъде с него и никога нищо да не ги разделя. Вещите нямаха значение — само това, да бъдат заедно, бе единственото нещо, което наистина имаше значение.

Тя погледна към огледалото. Беше много красиво. Така удивително бистро — като отворен прозорец. Имаше чувството, че може да се мине през него — все едно че Алиса минава през огледалото.

Той се събуди, когато извикаха името му.

— Ставайте, Рандъл! Закъснявате!

Не беше Синтия — това бе сигурно. Той разтри очи, за да пропъди съня, и успя да съсредоточи погледа си.

— Какво става?

— Хей вие! — рече Фипс, като се надвеси през огледалото. — По-чевръсто! Не ни карайте да чакаме.

Той инстинктивно погледна към другата възглавница. Синтия бе изчезнала.

Изчезнала! Той веднага скочи от леглото, напълно буден, стараейки се трескаво незабавно да претърси навсякъде. Нямаше я в банята.

— Син!

Нямаше я във всекидневната, нямаше я и в кухненската ниша.

— Син! Синтия! Къде си? — той пъхна ръка във всеки шкаф. — Син!

Върна се в спалнята и се изправи там, недоумявайки къде още да търси — трагична босонога фигура със смачкана пижама и разрошена коса.

Фипс опря едната си ръка на долния ръб на огледалото и прескочи с лекота в спалнята.

— В тази стая би трябвало да има място за огледало в пълен човешки ръст — отбеляза той рязко, като придърпваше сакото и оправяше вратовръзката си. — Във всяка стая трябва да има огледало в пълен човешки ръст. Много скоро ще се разпоредя по този въпрос.

Рандъл съсредоточи погледа си върху него, сякаш го виждаше за първи път.

— Къде е тя? — попита той. — Какво сте направили с нея?

Той пристъпи заплашително към Фипс.

— Не е ваша работа — отвърна Фипс. Той кимна с глава към огледалото. — Качвайте се.

— Къде е тя? — извика той и се опита да сграбчи Фипс за гърлото.