Изскимтя, когато измъкна затиснатата си здрава ръка изпод под тялото си и я протегна към дръжката на падналия си меч.
Пръстите му пропълзяха по гравюрите на знамената и се вкопчиха в дръжката във формата на лъвска глава, половината позлата, на която беше остъргана.
Горст пристъпи напред и изрита меча настрани с бронирания си ботуш.
Всичко беше свършило.
Просто да поговорим
— Още една крачка и четиримата ще бъдете набучени със стрели!
Риккъ се закова на място, показа празните си ръце и се ухили широко, разкривайки всичките си зъби.
Баща ѝ казваше, че най-добрият щит е усмивката. Тогава тя беше приела думите му скептично. Беше скептична и сега, докато гледаше към черните бойници, от които тук-там проблясваше лък или стрела.
Никой друг не се усмихваше. Тръпката беше човек, който вярваше, че най-добрият щит си е щитът. Гвоздея се мръщеше на щитовете и ако му предложеха такъв, щеше да предпочете да вземе още една брадва вместо него. Междувременно Корлет все още продължаваше да играе ролята си на ядосано малко кутре, стиснала здраво в юмруците си дръжката на знамето с пришито на него дълго око.
Въпреки това хубавите зъби бяха едно от малкото неща, с които природата беше благословила Риккъ и които не бяха покрити с татуировки или избодени с игла, затова тя се постара да ги използва по най-добрия възможен начин и се ухили достатъчно широко, за да компенсира всички останали погребални физиономии.
— Не бих искала да ме набучат със стрели! — извика тя. — Искам да кажа, кой би искал нещо такова? Знаете ли коя съм?
Настъпи мълчание, последвано от много кисел глас:
— Риккъ с дългото око.
— По знамето се вижда, нали? — И Риккъ кимна към знамето. — Да не говорим за лицето ми. Не се тревожете, дойдох просто за да поговорим. Предполагам, че ти си Брод Тихия?
— Така е.
— Хубаво. Чух, че Калдер Черния е отишъл да смуче патки във Високите долини и те е оставил да дундуркаш бебето. Така ли е?
Отвърна ѝ мълчание. Макар че какво би могло да се очаква от човек, наречен Тихия?
— Ще приема, че отговорът е „да“. — Риккъ кимна на Гвоздея. Той свали ковчежето от рамото си го стовари върху паветата с глух звук. Разнесе се звънтене. — И така, тука имам… какво имам? Преброи ли ги?
— Да ти приличам на банкер? — сви рамене Тръпката.
Гвоздея също сви рамене:
— Като мина петнайсет, се обърквам.
— Я да видим… — Риккъ клекна до сандъчето и го отвори така, че всички горе да могат добре да огледат съдържанието му. За неин късмет точно в този момент слънцето се подаде и цялата купчина заблещука красиво. — Тук имам… доста сребро. Може би две хиляди монети? — Тя зарови ръце в тях и монетите иззвънтяха с онзи весел звън, който само парите можеха да издадат. — Тук има монети от Карлеон, от Съюза и от Стирия, както и… какво е това?
Тя вдигна една голяма монета на светлината. И от двете ѝ страни имаше лица.
— Гуркулска е — изсумтя Тръпката. — Императорът от едната страна, Пророкът от другата.
— Гуркулска монета, какво ще кажете? Чак от слънчевия Юг! — Тя се изправи и изтупа коленете си. — Както и да е, това е за онзи, който отвори портите. Как ще го делите, си е ваша работа. Предполагам, че ако господарят Тихия иска да ги отвори, той би могъл да ги раздели. — Тя направи многозначителна пауза. — Или могат да го направят останалите от вас. Ако искате, организирайте състезание по борба, за да решите кой ще вземе гуркулската монета. Ваша работа. Стига някой да ни пусне да влезем.
— Няма да можеш да влезеш тук с пари! — извика Тихия от стената, но гласът му прозвуча малко пискливо.
— Е — невинно отвърна тя, — имате и друг избор…
Гвоздея направи онзи номер, при който извиваше устните си и подсвиркваше само през зъби. Беше толкова пронизително, че бе почти болезнено, и между всичките сгради и на всяка врата и прозорец около стените се появиха въоръжени мъже. Калени в битка и добре въоръжени мъже от Уфрит и Западните долини. Бяха десетки и никой не се усмихваше.
— Другият избор е да дам парите на тези копелета да преодолеят стените и да отворят резетата от другата страна. — Риккъ притисна ръка към гърдите си. — Вижте сега, много се гордея с това колко мирни бяха нещата досега, и когато се стигне до проливане на кръв, бих предпочела да са няколко капки, а не цяла река. Но се видях да седя на трона на Скарлинг с това знаме зад гърба. — Тя обърна към тях лявото си око и почука с пръст татуираната си буза. — Видях го с дългото око, ясно ли е? Така че ще се случи. Въпросът е приключен. Тъй че цената дали вие, копелдаци такива, ще забогатеете, или ще умрете, за мен е горе-долу еднаква…