Почти не можеше да понесе да я погледне. Макар на целия разрушен площад единствено нейното лице да изразяваше съчувствие. Когато я видя, той осъзна всичко, което предстоеше да загуби.
Хоф продължаваше да чете имената на осъдените. Всеки се изправяше пред смъртта по свой собствен начин. Някои бяха бесни на света. Някои молеха за прошка разплакани. Лейди Уетерлент крещеше обиди при всяко споменаване на име, докато кралят не заповяда да ѝ запушат устата. Един млад мъж със счупени очила опита да произнесе реч за недостатъците на монархията може би, надявайки се кралят да го помилва. След една-две минути Орсо рязко го прекъсна:
— Ако си искал да промениш света, е трябвало да спечелиш.
Имаше дори различни видове мълчание. Някои упорито отказваха да говорят. Други бяха объркани и неспособни да разберат какво се случва. Трети мълчаха и пелтечеха, треперещи от страх.
— Стеван дан Барезин, намерен сте за виновен в държавна измяна и открит бунт срещу Короната и сте осъден на смърт. Имате ли нещо да кажете?
— Имам — изграчи Барезин и двойната му брадичка се разтресе, когато се обърна да погледне Лео. — Лео дан Брок беше този, който ни подтикна към това! Той беше подстрекателят! Ти ни докара това до главите, проклет глупак такъв!
Дузина други хора ги бяха докарали дотук. Може би стотина. Ишър, който не се виждаше никъде, беше посял семето. Хюген и самият Барезин с готовност бяха напоявали кълновете му. Савин и Стаур имаха своето участие в отглеждането на реколтата. Дори Риккъ и Трошачите бяха спомогнали за тази реколта от обесвания, като не бяха спазили думата си. Но Лео нямаше сили да се защити. Силите му едва стигаха да вдигне поглед. Без него всичко това никога нямаше да се случи. Защо да не поеме вината? Нямаше да му се наложи да я носи дълго.
— Оставям се на Вашата милост, Ваше Величество! — Барезин почти ридаеше. — За всичко е виновен Брок!
— Ти, проклет страхливец такъв! — изръмжа Мъстред от далечния край на редицата.
Така или иначе сълзите на Барезин не му спечелиха нищо друго, освен презрението на Негово Величество.
— Сложете му качулка — тросна се той и Барезин шумно запротестира, когато на главата му беше нахлузена качулка и пристегнаха примката му.
Сега Лео разбра, че баща му е грешал. Мъжът разбира кой е наистина след битката.
Той не беше герой. Никога не е бил. Беше глупак. Голям, надут и суетен глупак. Това стана причина приятелите му, съюзниците му и стотици хора, които го бяха последвали, да бъдат убити. Сега щеше да убие и него самия. За момент се зачуди дали след уроците, научени тук, би могъл да стане по-добър човек. Погледна надолу към непрекъснато пулсиращия си липсващ крак. Това едва ли имаше значение сега, нали? Както казват северняците, щеше да се върне при пръстта и щеше да вземе със себе си всички тези трудно научени уроци.
— Леонолт дан Брок, намерен сте за виновен в държавна измяна и открит бунт срещу Короната и сте осъден на смърт. Имате ли нещо да кажете?
През цялото време, докато слушаше как другите без полза беснеят, дрънкат, плачат или убеждават, се чудеше какво ще каже. Сега, когато моментът дойде — последният момент, откри, че не знае какво да каже.
Вдигна поглед към Орсо и сви рамене.
— Съжалявам. — Вече почти не можеше да познае гласа си, който беше дрезгав и слаб. Погледна Савин. — Съжалявам, това е всичко. — Ако останеше прав още дълго, щеше да падне. Ако я погледаше още малко, щеше да се разплаче. Поклати глава, когато му предложиха качулката. — Да приключваме с това.
И се постара да вдигне брадичката си, за да е по-лесно примката да бъде пристегната върху гърлото му.
— Много любезно от твоя страна — промърмори палачът.
Хоф нави списъка с имената и го пъхна в джоба на мантията си. Ръкстед изтупа някакви прашинки от рамото си. Един обикновен на вид къдрокос мъж се наведе и прошепна нещо в ухото на краля. В него имаше нещо познато. Дали не беше онзи мъж, който беше дошъл на пристанището заедно с майката на Лео, когато тя го умоляваше да не тръгва? Мътните го взели, майка му — защо не я беше послушал? Крал Орсо бързо кимна на палачите и те дръпнаха първия лост.
Лео трепна, когато Мъстред с глух звук увисна надолу и накара група врани, насъбрали се върху голите греди на един паднал покрив, да отлетят възмутено към небето, пляскайки с криле.
След като екзекуцията започна, нещата се развиваха шокиращо бързо. Тряс и втория мъж вече го нямаше. Само въжето още потрепваше. Тряс и третият също изчезна. Младежът, който четеше лекции по теория на правителството, беше следващият. Лицето му се стегна, преди да падне, като на момче, което скача в студен воденичен вир. По някаква нелепа случайност очилата му сигурно бяха отскочили от дъното и прелетяха отново през капака, след което останаха да лежат върху платформата. Един от палачите се наведе и ги пъхна в джоба си.