— Така ли? — въпреки усилията ѝ гласът ѝ прозвуча задавено.
— О, да. Мисля, че те разбирам по-добре, отколкото сама разбираш себе си.
Това, че Пайк изведнъж стана толкова разговорлив, я тревожеше. Караше я да си мисли, че се опитва да постигне нещо, и това изобщо не ѝ харесваше. Отново имаше усещането, че това е един от онези моменти, в които животът ѝ виси на косъм. Но когато се беше изправила срещу Сибалт, Ризно, Витари и Савин дан Брок, тя го беше направила с отворени очи и ясното съзнание каква линия трябва да следва. А това, което Пайк искаше, беше загадка.
— Полковник Уест беше този, който ме измъкна от лагерите — замислено продължи той. — Без да има и най-малка представа, че двамата се познаваме от години. Можеш ли да повярваш, че в неговата компания дори съм държал щит по време на дуел. Когато Кървавия Девет победи Страховития и стана крал на северняците! Животът е… такава плетеница от съвпадения, нали? Уест беше човек, на когото наистина можеш да се възхищаваш. — Той въздъхна със съжаление. — Но истински добрите хора май никога не живеят дълго. Когато той умря, започнах работа при архилектор Глокта, макар да знаех, че той далеч не е добър човек. Макар точно той да беше този, който поначало ме беше изпратил в лагерите. Това не ти ли звучи познато?
Така беше. Не частта за държането на щит по време на дуел, но иначе ѝ звучеше неприятно познато.
Пайк наблюдаваше как група изнервени работници бързат да се дръпнат от пътя им, за да се прилепят към стените на къщите, преди да са профучали покрай тях.
— В името на справедливостта измъчвах дисиденти в Адуа. В името на свободата пращах в затворите бунтовници в Старикланд. В името на реда сеех хаос в цялата Далечна страна. Бях най-верният служител, който Короната някога е имала.
Вик не можа да се сдържи и се намръщи при този подбор на думи:
— Бях?
— После започнаха да се появяват фабриките, това сложи началото на вълненията сред преданите и аз бях изпратен там, във Валбек, като началник на Инквизицията.
— Били сте началник във Валбек?
— Не знаеше ли? — Ъгълчето на устата на Пайк леко се изви, което беше най-близкото подобие на усмивка, на което той беше способен.
Улицата се разшири и те излязоха на площад, който трябваше да е биещото сърце на Валбек. Сега той беше пуст, с изключение на добре въоръжените стражи, поставени в ъглите и скупчени на стълбите на съдебната палата, където Съдийката беше изпълнявала смъртните присъди. Мъже с хубави нови нагръдници, хубави нови алебарди и хубави нови мечове, които блестяха на есенното слънце.
Две редици от тях бяха строени пред възстановения клон във Валбек на „Валинт и Балк“ — храм на дълговете, който беше по-великолепен от всякога. Към поддържаната му от колони фасада беше прикрепено скеле, за да могат скулпторите да довършат фриза с най-богатите търговци в историята, който красеше гигантския му фронтон.
— Кои са тези? — промърмори Вик.
Някаква частна милиция, наета да пази мира сега, когато кралските войници си бяха отишли? Но нещо не пасваше. Мъжете изглеждаха не особено спретнати и сякаш не се подчиняваха на общи правила. Бронята им може и да беше чиста, но лицата им бяха небръснати.
Пайк не изглеждаше разтревожен. Човек би казал, че имаше почти жизнерадостен вид, когато ги поведе в тръс през пустия площад, покрай празните пиедестали на статуите, съборени по време на бунта, и после към предното стълбище на банката. Двойната редица въоръжени мъже се раздели и от средата ѝ излязоха две фигури. Две ужасно познати фигури. Едната беше на дебел мъж в добре ушит костюм, а другата на висока слаба жена в рокля, съшита от многоцветни парцали, с прояден от ръжда нагръдник отгоре. Приличащата ѝ на огнена клада червена коса беше събрана в сплъстено кълбо.
— Мамка му — прошепна Вик.
Не се случваше често да остане без думи, но точно сега не знаеше какво да каже.
— Виктарин дан Тюфел! — извика Ризно, в чиито очи, както обикновено, гореше яркият блясък на праведната вяра.
— Освен ако не греша, което не се случва често — добави подигравателно Съдийката, в чиито очи гореше още по-яркият блясък на лудостта.
Първото, което си помисли Вик, беше, че са попаднали в капан. После Пайк разпери широко ръце.