Вик погледна усмивките на облечените в брони мъже на стълбите, осветени от проблясващите огньове отгоре. Тук май нямаше недостиг на страстни привърженици.
— А какъв друг избор имам?
— Да си тръгнеш. Да се върнеш при крал Орсо. Да служиш на корумпирания му режим в последните му дни. Или да избягаш в далечния Тонд, където почитат слънцето. Да си тръгнеш с нашата благословия.
Вик си помисли за дългата редица обесени, които Пайк беше оставил извън града преди няколко месеца. Тогава беше решила, че е безмилостен човек. Сега се оказваше, че те са били негови хора. Какво би сторил с враговете си мъж, който, без да му мигне окото, беше обесил двеста от своите приятели? От прозорците на банката вече излизаше дим, който придаваше на всяко вдишване познатата валбекска воня на ярост и изгоряло, която тя си спомняше толкова добре.
Може би той казваше истината и ако тя избереше да остане на страната на Орсо, те щяха да ѝ позволят да напусне спокойно града. Но Вик не беше готова да заложи живота си на това.
Ако в лагерите беше научила нещо, то това беше да е на страната на победителите.
— С вас съм — простичко отвърна тя.
Защо да казва нещо повече?
Пайк ѝ протегна обгорената си ръка, докато зад гърба му валбекският клон на „Валинт и Балк“ за втори път беше обгърнат от пламъци.
— Тогава ела, сестро Тюфел! Имаме много работа за вършене, ако искаме да дадем на народа това, от което се нуждае.
— Което е?
— Промяна. — Пайк сложи ръка на рамото ѝ и я поведе през площада. — Голямата промяна.
Благодарности
Както винаги, на четиримата:
— Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето;
— Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането;
— Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците.
После най-сърдечните ми благодарности:
На всички чудесни и талантливи хора в британското книгоиздаване, които помогнаха трилогията „Първият закон“ да стигне до читателите през всичките тези години, сред които, но не само — Саймън Спантън, Джон Уиър, Джен Макменъми, Марк Стей, Джон Ууд, Малкълм Едуардс, Дейвид Шели, Кейти Спинър и Сара Бентън. След което, разбира се, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и преди всичко продаването на книгите ми, където и да се намират по света.
На художниците, които незнайно как продължават да ми придават класа: Дидие Графе, Дейв Синиър, Лора Брет, Лорън Панепинто, Реймънд Суонланд, Томаз Алмейда, Сам Уебър.
На редакторите в Новата земя отвъд Голямата вода: Лу Андерс, Деви Пилаи, Брадли Енглерт, Бил Шейфър.
На първенците в кръга: Тим и Джен Милър.
На човека с хилядите гласове: Стивън Пейси.
За това, че държа вълка от другата страна на вратата: Робърт Кърби.
На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна. Вие си знаете кои сте…
И най-накрая, но всъщност на първо място:
На Джилиън Редфърн. Защото всеки Джизал знае дълбоко в себе си, че без Баяз е едно нищо.
Големите клечки
Негово Августейшо Величество крал Орсо Първи — върховен крал на Съюза, заел неохотно трона на върховен крал на Съюза, известен с това, че е бил пълен пройдоха в годините, преди да е наследил престола.
Нейно Августейшо Величество кралица Терез — върховна кралица на Съюза и майка на краля на Съюза.
Хилди — камериерка на краля и момиче за всичко, преди това перачка в бордей.
Тъни — бивш ефрейтор Тъни, понастоящем сводник и съучастник в гуляите на Орсо по времето, когато той все още е бил престолонаследник.
Жълтен — обикновен идиот, неотлъчно до Тъни.
Бремър дан Горст — пискливият командир на Дворцовата стража, майстор на меча и личен телохранител на крал Джизал, а сега на крал Орсо.
Архилектор Санд дан Глокта — Дъртата клечка, най-страховитият мъж в Съюза, глава на Висшия съвет и Инквизицията на Негово Величество.
Началник Пайк — дясната ръка на архилектор Глокта, с обезобразено от огън лице.
Лорд шамбелан Хоф — самомнителен пръв придворен, син на предишния лорд Хоф.
Лорд канцлер Городетс — многострадален чиновник, в чиито ръце са връзките на кесията на Съюза.
Върховен съдия Брукел — главният лорд, който отговаря за правосъдието в Съюза, с лице, наподобяващо кълвач.
Върховен консул Матстрингър — нервният началник, отговарящ за външната политика на Съюза.