При тези думи Баяз изсумтя, давайки рядък израз на задоволството си.
— Но имперците не спират да дрънкат с мечове на западната ни граница и непрекъснато подтикват населението на Старикланд към предателски действия. Това насърчава стириянците на изток.
— Те увеличават флота си. — Адмирал Крепскин се изправи с полупритворени очи. — Нови кораби, въоръжени с оръдия. Докато нашите гният в доковете поради липса на инвестиции.
Думите му накараха Баяз да издаде познатото недоволно сумтене.
— И активно се занимават с подмолна дейност — продължи Матстрингър. — Сеят разногласия в Уестпорт и подтикват членовете на градския съвет към размирици. Та те успяха да направят така, че до месец да се проведе гласуване, което може да доведе до отделянето на града от Съюза!
Старците се съревноваваха помежду си кой ще демонстрира най-голямо патриотично възмущение. Това беше достатъчно на самия Орсо да му се прииска да се отдели от Съюза.
— Предателство — промърмори върховният съдия. — Разединение.
— Проклети стириянци! — изръмжа Ръкстед. — Много обичат да действат подмолно.
— Ние също можем да действаме така — намеси се Глокта меко, с тон, който накара косъмчетата на Орсо да се изправят под тежката, украсена с ширити униформа. — Дори и точно в този момент някои от най-добрите ми хора ни осигуряват лоялността на Уестпорт.
— Поне северната ни граница е сигурна — отбеляза Орсо, който отчаяно искаше да внесе някаква нотка на оптимизъм.
— Ами… — Върховният консул смаза надеждите му и присви уста. — Политиката на Севера винаги е била като врящо гърне. Кучето остарява. Нерешителен е. Никой не би могъл да отгатне каква ще е съдбата на неговия протекторат след смъртта му. Изглежда, че лорд губернатор Брок е изградил силен съюз с новия крал на северняците, Стаур Здрачния…
— Поне това би трябвало да е нещо хубаво — заяви Орсо.
Мъжете на масата размениха изпълнени със съмнение погледи.
— Освен ако съюзът им не стане… твърде силен — промърмори Глокта.
— Младият лорд губернатор е популярен — съгласи се Городетс.
— Дяволски популярен — отсече върховният съдия.
— Хубав момък — отбеляза Бринт. — Освен това си е спечелил репутацията на воин.
— Англанд стои зад него. Стаур му е съюзник. Може да представлява заплаха.
— Да не забравяме, че дядо му беше проклет предател с позорна слава! — Ръкстед повдигна рунтавите си вежди много високо.
— Няма да търпя един мъж да бъде осъждан заради постъпките на дядо си! — сопна се Орсо, чиито собствени дядовци имаха, меко казано, доста смесена репутация. — Лео дан Брок рискува живота си в дуел от мое име!
— Работата на Висшия Ви съвет — отвърна Глокта — е да предвижда заплахите за Ваше Величество, преди още те да са се превърнали в такива.
— След това може да се окаже твърде късно — вмъкна Баяз.
— Хората са… объркани от смъртта на баща Ви — обади се Городетс. — Той беше толкова млад и стана толкова неочаквано.
— Да, беше млад и стана неочаквано.
— А Вие, Ваше Величество, сте…
— Презиран? — предположи Орсо.
— Не сте се доказали — снизходително се усмихна Городетс. — Във времена като тези хората копнеят за стабилност.
— Наистина е така. Без съмнение би било доста добре, ако Ваше Величество се… — лорд Хоф прокашля — ожени?
Орсо затвори очи и ги притисна с палеца и показалеца си.
— Налага ли се? — Сватбата беше последното нещо, което искаше да обсъжда.
Бележката на Савин все още стоеше в едно чекмедже под леглото му и той все още всяка вечер четеше онзи кратък, жесток ред така, както се чопли незараснала рана. Ще трябва да ти отговоря с „не“. Ще те помоля никога повече да не се свързваш с мен. Никога.
Хоф се прокашля отново.
— Един нов крал винаги е в несигурна позиция.
— А крал без наследник е в два пъти по-несигурна — вметна Глокта.
— Липсата на ясен наследник създава тревожното усещане за временност — отбеляза Матстрингър.
— Може би с помощта на Нейно Величество майка Ви мога да съставя списък с подходящи дами от страната и от чужбина? — Хоф отново се прокашля за трети път. — Имам предвид… нов списък.
— На всяка цена — изръмжа Орсо, като натъртваше на всяка дума.
— Трябва да решим и въпроса с Федор дан Уетерлент — промърмори върховният съдия.
— Надявах се, че можем да уредим този въпрос, без да безпокоим Негово Величество. — Постоянната гримаса на Глокта се разкриви още повече.
— Вече ме обезпокоихте — сопна се Орсо. — Федор дан Уетерлент… не съм ли играл карти с него веднъж?