— Той живееше в Адуа, преди да наследи семейното имение. Репутацията му тук беше…
— Почти толкова лоша като моята? — Орсо си спомни мъжа. Изнежено лице, но сурови очи. Усмихваше се твърде много. Точно както и лорд Хоф, който дори и сега се хилеше мазно.
— Щях да кажа отвратителна, Ваше Величество. Той е обвинен в сериозни престъпления.
— Изнасилил е една перачка — обясни Глокта — с помощта на дворника си. Когато съпругът ѝ поискал справедливост, Уетерлент го убил, отново с помощта на дворника. В една кръчма. Пред очите на седемнайсет свидетели. — На Орсо му се догади още повече от безстрастния, стържещ глас на архилектора. — После изпил една напитка. Мисля, че му я е сипал дворникът.
— Мамка му! — прошепна Орсо.
— Такива са обвиненията — добави Матстрингър.
— Дори самият Уетерлент почти не ги оспорва — завърши Глокта.
— Майка му ги оспорва — отбеляза Городетс.
Последва хор от стонове.
— Лейди Уетерлент е много властна жена, да я вземат мътните.
— Абсолютна дърта вещица.
— Е, аз не съм почитател на Обесванията — каза Орсо, — но съм виждал да бесят мъже за далеч по-дребни неща.
— Дворникът вече беше обесен — информира го Глокта.
— Жалко — изсумтя иронично Бринт, — изглежда, е бил очарователен мъж.
— Но Уетерлент е помолил за милостта на краля — добави Брукел.
— Поискала я е майка му!
— И тъй като той е член на Камарата на лордовете…
— Не че задникът му някога е сядал на стола му там.
— … той има правото да бъде съден пред равните нему. Като Ваше Величество е съдията. Не можем да откажем.
— Но можем да отлагаме — намеси се Глокта. — Камарата на лордовете може да не я бива в много неща, но в отлагането е на водещо място в света.
— Бавете се. Отсрочвайте. Отлагайте. Мога да го мотая с формуляри и процедури, докато не умре в затвора. — И върховният съдия се усмихна, сякаш това беше идеалното решение.
— Не може ли просто да му откажем процес? — Орсо беше отвратен от тази възможност почти колкото от самото престъпление.
— Разбира се, че не — отвърна Брукел.
— Не, не — намеси се Городетс. — Няма да му отказваме нищо.
— Просто никога няма да му дадем каквото и да било — добави Глокта.
Ръкстед кимна.
— Не смятам, че трябва да бъде позволено на шибания Федор дан Уетерлент или шибаната му майка да опрат кинжал в гърлото на държавата само защото той не може да се контролира.
— Или поне не е трябвало да изгубва контрол пред седемнайсет свидетели — отбеляза Городетс и думите му бяха последвани от лек смях.
— Значи не възразяваме срещу изнасилването или убийството, а срещу това, че са го хванали, докато ги извършва? — попита Орсо.
Хоф погледна останалите членове на съвета, сякаш се чудеше дали някой може да не е съгласен с него.
— Ами…
— Защо просто не изслушаме делото, да отсъдим според доказателствата и да го решим по един или друг начин?
Гримасата на лицето на Глокта стана още по-крива.
— Ваше Величество не може да отсъди, без да бъде видяно, че взема страна. — Старците кимаха, сумтяха и недоволно се размърдваха върху неудобните си столове. — Ако намерите Уетерлент за невинен, ще бъде сметнато, че го закриляте и фаворизирате, и това ще даде кураж на предателите като Трошачите, които ще настроят обикновените хора срещу вас.
— Но ако намерите Уетерлент за виновен… — Городетс подръпна нещастно брадата си и старците замърмориха още по-разтревожено. — Благородниците ще сметнат това за обида, за нападение срещу тях и за предателство. Това ще насърчи онези, които Ви се противопоставят в Камарата на лордовете, във време, когато се опитваме да осигурим плавното преминаване на короната във Ваши ръце.
— Понякога ми се струва, че всяко решение, което вземам в тази зала, е избор между два еднакво неприемливи крайни резултата, като най-добрата възможност е изобщо да не вземам решение! — сопна се Орсо и разтри онези болезнени места над слепоочията си.
Хоф отново огледа насядалите около масата.
— Ами…
— Винаги е лоша идея един крал да взема страна — заяви Първият магус.
Първият магус.
Всички закимаха, сякаш бяха чули най-мъдрото твърдение на всички времена. Направо беше учудващо, че не наставаха, за да изръкопляскат. В Орсо не останаха никакви съмнения в кой край на масата седеше всъщност истинската власт в Бялата зала. Той си спомни изражението на лицето на баща си, докато Баяз говореше. Страх. Направи още едно усилие да постигне решението, което според него бе правилно.