— Нямаш ли предвид по-скоро сексуалния им инстинкт? — попита Каролайн.
— Така ли? Не зная. Има ли разлика, щом се отнася до млади жени? — измърмори Франсис. — Да се надяваме, че тази ще му устои повече от месец-два.
След едно от празничните посещения на Даяна вкъщи мисис Бракли каза на мъжа си:
— Тя изглежда напълно доволна от работата си. Но не ми се вярва да остане там много дълго. Не и момиче като Даяна.
Мистър Бракли не каза нищо.
— Тя май много силно се възхищава на този мистър Саксоувър — добави жена му.
— Както много други — отвърна Бракли. — Той е спечелил голяма репутация сред учените. На хората прави силно впечатление, че Даяна работи там. Явно не е малко нещо да бъдеш приет при него.
— Той е женен с две деца. Момче на дванайсет години и момиче на десетина — отбеляза тя.
— Е, тогава всичко е наред. Или ти смяташ, че не е?
— Не ставай смешен, Харолд. Мъж, почти два пъти по-стар от нея!
— Добре — съгласи се той миролюбиво.
— Тя като че ли харесва напълно работата си в момента, но според думите й, това май не е мястото, където трябва да се погребва за дълго привлекателно момиче като Даяна. Трябва да помислим за бъдещето й.
Мистър Бракли отново нищо не каза. Той никога не можеше да реши, дали милата способност на Даяна да намира общ език с майка си я бе заблудила или представата на жена му, че всяко момиче прилича на останалите е просто неразбиваема.
Даяна вече се бе установила в „Дар“. Франсис Саксоувър откри, че тя работи добре. С облекчение отбеляза, че не се наблюдават никакви признаци на стаден инстинкт, които биха означавали предстоящо напускане. Отношенията с колегите й продължаваха да бъдат приятелски, макар с малка дистанция. В редки случаи тя изтърсваше нещо, което караше някои да примигват, да я поглеждат два пъти, да се чудят. Но общо постигна сдържано, почти незабележимо присъствие в общността, след като бе отблъснала предполагаемите ухажори и защитаваше мнението си достатъчно уравновесено. Въобще приемаше се като интересна, но малко незабележима част от сцената.
— С нас, но не от нас — отбеляза Остин Дейли за нея в края на втория месец. — В това момиче има повече, отколкото ти позволява да видиш. Има си особен подход за нещата. Ще ни изненада рано или късно.
3
Една сутрин, след като Даяна бе прекарала около осем месеца в „Дар“, вратата на стаята, в която работеше, рязко се отвори. Вдигна глава от микроскопа и съзря Франсис Саксоувър, застанал на вратата с измъчен израз на лицето и чинийка в ръка.
— Мис Бракли — каза той, — бе ми казано, че е ваша любезна грижа да подкрепяте Фелиция през нейната нощна дейност. Ако това наистина е необходимо, в което се съмнявам, тъй като тя явно не е докоснала вашия дар, то бихте ли си направила труда да слагате в бъдеще чинийката й по-встрани от пътеката? Трети път едва не падам, мъчейки се да я избегна.
— О, толкова съжалявам, мистър Саксоувър — извини се Даяна. — Обикновено се сещам да я вдигна, когато ставам. Тя си изпива млякото всъщност. Сигурно през миналата нощ бурята и мълниите са я изплашили. — Даяна взе чинийката с мляко от ръката му и я отнесе на мивката. — Непременно ще се погрижа… — Тук тя млъкна и се наведе, за да разгледа чинийката по-внимателно.
През бурната нощ млякото се беше пресякло. Поне по-голямата част от него. Но имаше тъмно петно около сантиметър и половина, което изглеждаше по-различно. Като че ли то не беше се съсирило.
— Странно — каза Даяна.
Франсис погледна чинийката и я заразглежда по-внимателно.
— С какво работехте малко преди да налеете това? — попита той.
— С новата проба лишеи. От Макдоналд. Занимавах се с тях почти през целия ден.
— Хм — измърмори Франсис.
Взе чисто стъкло и улови млякото от петното.
— Можете ли да го определите? — попита той.
Даяна сложи стъклото под микроскопа. Франсис погледна плетеницата от сиво-зелени „листа“ в различните стъкленици върху масата на Даяна. Изглеждаха ужасно. Проверката не трая дълго.
— От тази проба е — каза Даяна и посочи купчина изсушени лишеи, изпъстрени по краищата с жълти петна. — Ориентировъчно го нарекох Lichenis imper-fectus tertius mongolensis secundus Macdonaldi.
— Така ли — измърмори Франсис.
— Ами — каза тя отбранително, — не е лесно. Този е третият, който измъкнах от серията на Макдоналд.
— Добре, да не забравяме, че названието е предварително.
— Антибиотик? Не мислите ли? — попита Даяна, като отново погледна чинийката.
— Възможно е. Доста лишеи притежават някои антибиотични свойства, тъй че не е невероятно. Но шансът това да бъде полезен антибиотик е едно на сто, разбира се. Все пак трябва да го изследваме. Ще го погледна и ще ви уведомя.