След години тя каза:
— Не бе интуиция, не бе и здрав разум. Всичко започна с едно логично заключение, после едва не пропадна поради предубеждение и след това бе спасено от системността. Лесно можех да го пропусна и да тръгна в погрешна посока за цели месеци, та предполагам, че е имало и малко късмет. Дори когато проверявах и препроверявах нещата, аз всъщност не вярвах. Бях изпаднала в нещо като шизоидно състояние. Професионална част от моята същност го бе доказала и не съумяваше да го опровергае, но другата моя част не можеше истински да го да приеме. Тъй както е трудно да се повярва, че светът е кръгъл. Предполагам, тъкмо заради това не говорех за работата си. Започнах и просто да не виждам някои изводи, които направо ми бодяха очите. И не само за седмици, но за цели месеци. Мислех, това е само едно интересно откритие на мисълта и възнамерявах да доразвия до някакво практическо приложение. Така се съсредоточих върху изолирането на активното вещество и почти не мислех за последствията. Бях също като религиозен фанатик.
Работата стана предизвикателство за Даяна. Отнемаше й почти цялото свободно време и тя често работеше до късно вечерта. Съботно-неделните посещения вкъщи станаха нередовни и бе неспокойна, когато се намираше там. Зефани, изпратена в едно съседно училище, бе разочарована, че рядко я вижда през свободните дни.
— Ти винаги работиш — оплакваше се тя. — И изглеждаш уморена.
— Мисля, че няма да е за дълго — отвърна Даяна. — Ако не се случи нещо много неочаквано, трябва да свърша това за месец-два.
— За какво става дума? — искаше да знае Зефани.
Но Даяна поклати глава.
— Твърде сложно е. Просто няма как да го обясня на никого, който не е учил достатъчно химия.
Експериментите й бяха главно върху мишки. В късна есен, повече от година след смъртта на Каролайн Саксоувър, тя започна да изпитва истинска увереност в резултатите си. Междувременно откри група животни, които Франсис използваше за своите опити и им хвърляше по някой поглед. По това време истинската й работа бе свършена. Резултатите бяха вън от всяко съмнение. Оставаше да се извършат серии опити, които да доставят достатъчно данни за начина на пряк надежден контрол над процеса — рутинна работа, която отнемаше сравнително малко време и й позволяваше да се поотпусне… Чак когато започна да се отпуска, тя се замисли над това, което беше открила…
В ранните фази на работата си отвреме навреме размишляваше над отношението на Франсис към откритието и се питаше какво смята да прави той с него. Сега вече отделяше на този въпрос цялото си внимание. С тревога мислеше, че с неговата работа той е цели шест месеца преди нейната. Той би трябвало да бъде съвършено сигурен в своето откритие и във възможността да се използва на практика още през лятото. Но не бе споменал нито дума. Само по себе си това бе странно. Франсис имаше доверие на персонала си. Той твърдеше, че секретността, освен когато е абсолютно необходима, понижава ефективността в работата и вреди на чувството за общност на усилията. Персоналът му отговаряше със същото и от „Дар“ почти никога не изтичаше преждевременна информация, макар че винаги можеше да понаучиш нещо за текущите проекти, ако опиташ. Но за този нямаше нищо. Нищичко. Доколкото разбираше, Франсис бе свършил цялата работа сам и бе запазил резултатите изцяло за себе си. Може би е водил преговори за промишлено производство на продукта с познатите си индустриалци. Но тя все пак мислеше, че не е. Някак съзнаваше, че въпросът е твърде голям, за да бъде придвижван по обикновения начин. Тя реши, че той вероятно ще изнесе доклад пред едно от научните дружества. В такъв случай и тя трябва веднага да предаде своята работа. И все пак, ако той възнамеряваше това, защо бе необходима толкова плътна завеса на тайна пред собствения му персонал в период, в който изследванията му би трябвало да са вече напълно завършени…
Даяна реши да поизчака.
Но бе смутена и по въпроса за етикета на положението, в което се намираше. Според една клауза от договора й всяко откритие, направено от нея по време на работата й в „Дар Хаус Дивелъпмънт Лимитид“, ставаше собственост на „Дар Хаус“. Беше й ясно, че по закон тя трябва да представи на Франсис веднага цялата си работа. Добре, но… Ако тя не бе изпуснала лишея в млякото, нямаше да има никакво откритие. Ако Франсис не бе донесъл чинийката, действието на лишея можеше никога да не бъде отбелязано. Ако тя не го бе забелязала, Франсис щеше да го пропусне. Във всеки случай тя не бе откраднала работата на Франсис. Може да се каже, че любопитството й я тласна към изследване на явление, което самата тя бе наблюдавала. Бе работила упорито и стигна до откритието със собствени сили. Струваше й се доста жестоко да се откаже от него, освен ако не бе абсолютно необходимо. Ще почака и ще види, какво смята да предприеме Франсис.