— Но сега, когато имаш независимост с това състояние… — възрази майка й.
— Знам, мила. Едно разумно момиче трябва да излиза и да си купи съпруг.
— Категорично не бих го нарекла така, скъпа. Но в края на краищата една жена трябва да се омъжи. Тя е по-щастлива тогава. Вече си на двайсет и пет, знаеш го. Ако сега не помислиш сериозно да създадеш семейство, ами времето не стои на едно място. Трийсетте ще дойдат преди да се усетиш, после четирсетте. Животът не е много дълъг. Човек вижда това най-добре, когато го погледне откъм другия край. Няма време да направиш кой знае колко.
— Не съм сигурна, че искам да създавам семейство — отвърна Даяна. — Вече има толкова много семейства.
Мисис Бракли изглеждаше шокирана.
— Но всяка жена в сърцето си иска свое семейство — възкликна тя. — Това е съвсем естествено.
— Обичайното е — поправи я Даяна. — Бог знае, какво би станало с цивилизацията, ако вършехме нещата, само защото са естествени.
Мисис Бракли се намръщи.
— Не те разбирам, Даяна. Нима не искаш своя собствена къща и семейство?
— Не толкова много, мамче, инак предполагам, отдавна да съм направила нещо по въпроса. Но може би ще се опитам по-късно. Може и да ми хареса. Имам още много време.
— Не толкова, колкото си мислиш. Една жена винаги е изправена срещу времето и не следва да го за-бравя.
— Сигурна съм, че си права, миличка. Но прекалената загриженост в тази посока може да има и доста лоши резултати, не мислиш ли? Не се тревожи за мен, мамче! Знам какво правя.
И Даяна за сега остана в „Дар“.
Зефани дойде от колежа за великденската ваканция и се оплака, че Даяна е разсеяна.
— Не изглеждаш тъй уморена, както когато работеше много — констатира тя, — но сега мислиш много. Ужасно много.
— Е, при моята работа трябва да се мисли. Състои се главно в това — отвърна Даяна.
— Но не през цялото време.
— Може би не само аз правя това. А пък ти сега съвсем не мислиш толкова, колкото преди да отидеш в онова училище. Ако продължаваш само да приемаш това, което ти казват, без да мислиш по него, ще свършиш като домакиня.
— Но повечето жени стават домакини — възрази Зефани.
— Знам, домашна съпруга, домашна дама, домашна жена, домашна поддръжница, мислеща за дома. Това ли искаш? Това е измамна дума, миличка. Кажи на една жена, че мястото й е вкъщи или да си върви в кухнята и тя няма да хареса думите ти. Но я наречи „добра домакиня“, което означава съвсем същото и тя ще продължи да опъва хомота, но ще сияе от гордост. Лелята на майка ми се е борила и е влизала в затвора няколко пъти за правата на жените. И какво е постигнала? Просто малка промяна на думите, вместо да ги принуждават, днес жените ги мамят. Поколенията момичета след нея дори не знаят, че са измамени. И може би не ще ги интересува, дори ако знаят. Нашата най-непоносима женска черта е конформизмът и най-ужасната ни добродетел е да приемаме нещата такива, каквито са. Тъй че внимавай за измамите, скъпа. Не можеш да бъдеш прекалено наивна към тях в един свят, където символ на радостта от живота е печен боб.
Зефани слуша мълчаливо напътствието. То не й се стори забавно.
— Не си нещастна, нали, Даяна? Искам да кажа, не мислиш непрекъснато само такива работи, нали?
— Боже мой, не. Мисля си само за задачите.
— Нещо като задачите по геометрия?
— Ами да, предполагам, че е така. Нещо като човешка геометрия. Съжалявам, че моят вид те потиска. Ще опитам да забравя всичко за малко. Хайде да се измъкнем някъде с колата, искаш ли?
Но проблемите продължаваха да бъдат проблеми. И растящото убеждение на Даяна, че Франсис потулва цялата работа, я караше още по-категорично да търси решение.
Дойде лятото. През юни отиде с приятелка от Кеймбридж в Италия. Приятелката се оказа твърде податлива на чара на италианците и дори се сгоди, макар временно. Даяна също се забавляваше. Върна се оттам сама и с известно съжаление, че е губила време за неща, които много скоро ти втръсват.
Зефани пак беше дошла вкъщи за част от лятната си ваканция.
Една вечер скитаха из голямата ливада, току-що окосена за втори път. Седнаха удобно до купа сено. Даяна попита Зефани как се е справила този срок.
Не много зле, каза Зефани скромно, поне не лошо с работата, не лошо с тениса. Но не се интересувала много от крикета. Даяна се съгласи за крикета.
— Много е скучен — кимна тя. — Той е някакъв признак за еманципация на жените. Свободата за момичетата се схваща като задължението да правят каквото правят момчетата, колкото и да им е досадно.
Зефани продължи да й говори за учението и училищния живот.