Но представете си само резултата дори от простото огласяване, че съществува средство да удължиш живота си. Нещата ще се разпространят като прериен пожар. Помислете си за гонитбата на вестникарите. Една от големите мечти на човечеството най-после се е сбъднала. Представете си двайсет милиона екземпляра на „Рийдърс Компакт“, всеки съобщаващ на половин дузина езици: „И ти можеш да бъдеш Метусала3!“ Хитрини, интриги, подкупи, може би и борби дори ще започнат сред хората, за да се опитат да грабнат първи поне малко допълнителни години. Хаосът ще последва в един свят, който и без това вече е пренаселен и има твърде висока раждаемост. Цялата перспектива беше и е съвсем ужасяваща. Преди три-четири века все още бихме могли да понесем въздействието на лишеина и може би да го контролираме, но сега, в съвременния свят… Ох, това ми причиняваше кошмари… И още ми причинява по-някога…
Но в никакъв случай то не бе най-страшното. Да го откриеш в неподходящо столетие е ужасно, но аз бях направил нещо още по-лошо: бях открил не антигерона, който трябва.
Убеден съм, че щом има един, трябва да има и други. Могат да са по-малко или повече ефикасни от този, който извлякох, но трябва да ги има. Основната неприятност с моя лишеин е, че произлиза от лишей, който ни бе изпратен от пътуващия ботаник Макдоналд. Лишеят съществува в колонии, които растат върху територия само от няколко квадратни километра. С други думи, от него има изключително малко. И колкото има, трябва да бъде запазен и да не се събира много интензивно. Според моята информация ще стигне за поддържането на три-четири хиляди души, не повече.
Тъй че може да се предвиди какво ще стане. Обявява се откритието, а после се уточнява, че то ще може да се приложи само на тези три-четири хиляди души. Боже мой, та това е въпрос на живот и смърт! Кои ще са щастливците, на които ще бъде позволено да живеят по-дълго? И защо? А цената на лишея веднага ще стане астрономическа. Паническото му търсене ще бъде като златната треска, само че още по-трескаво. За седмица-две, може би дори само за няколко дни, той ще свърши и това ще бъде краят на лишеина. Край!
За да се получат приблизително необходимите количества, лишеят трябва да се отглежда на площ от хиляди квадратни километри, а това не е възможно. Освен трудността да придобиеш толкова хектари земя, която да е подходяща, няма да можеш да го опазиш, защото цената му ще бъде твърде висока.
През петнайсетте години от тогава виждах само един изход — да намеря начин за синтезирането му. Но до сега не съм успял…
Другата възможност е да се чака дълго, докато някой открие друг вид антигерон, произлизащ от по-изобилен източник. Това бе и нещо, което може да стане още утре, но може и след много дълъг период…
Какво трябваше да правя? Остро се нуждаех от някого, на когото да се доверя. Трябваха ми асистенти, за да ми помогнат да работя върху синтеза. Кой? Как да подбера хора, устойчиви на изкушението да получат милиони само заради няколко ключови изречения? Дори да успеех да ги намеря имаше и друг проблем по изтичането на информация: една-две непредпазливи думи, и дори само намек, че сме по следите на нещо подобно, биха накарали някои хора също да започнат да предполагат и да изследват. И не след дълго също щяха да го открият. И тогава — пуф! Няма го вече лишеят!…
Просто не можах да измисля никого, на когото мога да се доверя напълно. В ситуация като тази човек става малко маниакален. Но и най-надеждният човек, когото познавате понякога изтървава само една критична ключова следа и злото е сторено… Имаше само един човек, над когото можех да имам пълен контрол — това бях аз. Докато вършех сам всичко не можеше да изтече информация, и това бе единственият начин да бъда сигурен, че няма да изтече…
От друга страна, ако някой не може да се възползва от откритието ти, все едно, че не е направено. Бях напълно удовлетворен от опитите си с лабораторни животни. Следващият етап бе да го опитам върху себе си. Направих го и открих, че резултатите са не по-малко задоволителни. Тогава възникна въпросът за вас двамата.
Ако някой трябваше да се възползва от откритието на вашия баща, разбира се, че това сте вие. Тук отново възникна проблемът за сигурността. Бяхте млади. Да пазите тайната би било голямо напрежение за вас. Малка неволна грешка на един от вас, придружена от името Саксоувър, би била катастрофа. Единствената възможност изглеждаше да измисля начин да го направя без ваше знание.