— Раничката оздравя много бързо и само малка подутинка остана под кожата. Оттогава повтаряме това всяка година. Откъде можех да зная, че не е това, което ми казва?
Джейн го изгледа подозрително.
— Но трябва да е имало някакво въздействие. Нищо ли не си забелязал?
— Забелязах — отговори Пол. — Открих, че не хващам лесно простуда. Боледувам съм леко от грип само два пъти за десет години. Порязванията и драскотините ми много рядко загнояват. Забелязах, защото следях това. Но защо трябваше да търся нещо друго?
Джейн пропусна това.
— Защо двеста години? Защо толкова определено? — попита тя.
— Защото така действа. Още не знам подробностите и много е вероятно да не ги разбера. Той ни каза, че се забавя скоростта на клетъчното деление и целия метаболизъм в организма до една трета от нормалните. Значи, откакто е започнал да ми го слага, за три години остарявам само с една.
Очите на Джейн се приковаха върху него замислено.
— Разбирам. Сега фактическата ти възраст е двайсет и седем, а физическата — около двайсет. Това ли имаш предвид?
Пол кимна.
— И никога ли не си го забелязал?
— Разбира се, забелязах, че изглеждам по-млад от възрастта си, затова си пуснах брада. Но много други хора също изглеждат по-млади.
Джейн го изгледа скептично.
— Какво искаш? — попита я той. — Опитваш се да се убедиш, че съм криел от теб? Едва сега, когато го знаем, можем да открием доказателствата. Защо ти самата, по дяволите, не си забелязала, колко рядко имам нужда от подстригване, колко дяволски дълго трябваше да чакам, за да ми порасте брада и колко рядко си режа ноктите? Защо ти не го откри по тези признаци?
— Добре — каза Джейн все още замислено, — ти не си се досетил, но Зефани трябваше да го направи.
— Не виждам защо за нея ще има повече причини да го открие, отколкото за мен. Тя дори не се бръсне — отговори Пол.
— Скъпи — каза Джейн, като изрече думата възможно най-остро, — няма защо да се правиш на глупав пред мен.
— Не се правя. О, разбирам какво искаш да кажеш. И въпреки това не мисля, че се е досетила. Нямаше никакви признаци за това. Но го възприе малко по-бързо от мен.
— Трябва да се е досетила — повтори Джейн. — Тя ходи в „Дар“ твърде често. Дори да не се е досетила, все трябва да го е чула от някого, който естествено е предполагал, че тя знае.
— Казах ти — изрече Пол търпеливо, — че никой друг не е знаел, поне така е мислел баща ми, докато не е възникнал проблемът.
Джейн помисли още малко. Накрая поклати глава.
— Колко находчив можеш да бъдеш. Пол, не вярвам, че си започнал да разбираш, до какво ще доведе това. То струва милиони. Милиони, милиони. Има стотици мъже и жени, които ще искат да платят хиляди годишно, за да им продължат живота. Това е нещото, което всичките богатства на най-богатите хора в историята не са могли да купят досега. Нима очакваш да повярвам, че баща ти не е направил съвсем нищо цели четиринайсет години, освен че се е погрижил за вас двамата? За Бога, прояви малко здрав разум, Пол!
— Ти не разбираш. Работата съвсем не е в това. Не казвам, че не би донесло слава и много пари. Но не това го занимава в момента. А фактът, че му дава много време да работи над него. Той…
Джейн внезапно го прекъсна.
— Да не искаш да кажеш, че го е приложил и на себе си?
— Естествено. Да не мислиш, че ще го опитва върху нас, без първо да е удовлетворен от резултата върху себе си?
— Но — ръката на Джейн върху масата бе така стисната, че кокалчетата й побеляха — значи ли това, че и той ще живее двеста години? — попита тя напрегнато.
— Е, не чак толкова дълго, разбира се. Започнал го е в по-късна възраст.
— Но повече от сто?
— О, напълно, бих казал.
Джейн погледна мъжа си. Отвори уста, но се поколеба и не каза нищо.Пол продължи:
— Но в момента не вижда как да завърши успешно нещата, как всичко да мине с възможно най-малко сътресения.
— Не виждам особени затруднения. Покажи ми богаташ, който не би му дал цяло състояние, за да го използва и не би запазил тайната в името на собствения си интерес. Кълна се, че тези хора точно така правят.
— Намекваш, че баща ми се държи като супер-шарлатанин?
— О, глупости! Той е ловък бизнесмен, сам го е казвал. Тебе питам, нима човек с неговите делови способности ще остави тази възможност неизползвана четиринайсет години? Не е за вярване!
— Искаш да кажеш, че като не може да изкара веществото на пазара като прах за пране, той го прави скришом?
— Но каква е ползата, ако не го изкараш на пазара по един или друг начин? Рано или късно това ще стане. Единственото, което той печели от непоказването му на широкия пазар, е високата цена, която може да му вземе от грижливо подбрани в ограничен кръг купувачи. И то колко висока! Дай на някого убедително доказателство, че ще остане млад, и той ще те моли да вземеш половината му капитал.