Замълча и после продължи:
— И къде се намесваш ти? Той се занимава с това през всичкото време и ти нищо не знаеш. Докато някъде нещо не е изтекло и сега той съзнава, че най-доброто време за него е приключило. Така или иначе вероятно ще научиш и ти го казва. Трябва да е направил милиони и просто ги е запазил за себе си… И се е подмладил. Колко време ще мине, преди нещо от милионите да дойде при нас — век, или повече?
Пол притеснено погледна жена си. Беше негов ред да изпита съмнения в нея. Тя долови изражението му и каза:
— Няма нищо нередно в това да погледнеш фактите право в очите. Естествено е хората да умират и младите да ги наследяват.
Пол не подхвана тази нишка. Той промени посоката.
— Ти схвана нещата неправилно. Ако баща ми искаше да бъде баснословно богат, нямаше да е това, което е и „Дар“ не би бил управляван, както той го управлява. Въобще не би съществувал. Най-важното за него е работата му и той винаги се е интересувал само от нея. Сега го безпокоят. Колкото до предположението, че е могъл да предприеме нещо като някой нелегален извършител на аборти — това е абсолютна безсмислица. Би трябвало да го познаваш по-добре.
— Всеки човек си има своята цена — започна Джейн.
— Не се съмнявам, но тя не винаги е в пари.
— Или във власт — каза Джейн. — Парите са власт. Достатъчно пари са безкрайна власт, така че това е едно и също.
— Но той не е мегаломан. А само един много раз-тревожен човек, скован от безпокойство заради по-следствията от откритието. Ако трябва да говориш с него…
— „Ако“! — повтори тя. — Драги ми Пол, категорично възнамерявам да говоря с него. Имам твърде много да му кажа. Първо да разследвам, защо сме били изключени от схемата, докато не са се появили признаците на разпадането й. И не само това. Май не можеш да разбереш, какво ми е причинил той — на мен, твоята жена, неговата снаха. Ако всичко, което казваш, е вярно, нарочно ме е оставил да бъда с две години по-стара от теб, когато разликата между нас е само осем месеца. Той хладнокръвно ме е измамил с шестнайсет месеца живот, които бих могла да имам. Какво ще кажеш на това?…
6
— Бих искал да направя опит. Има нещо, което си струва да надникнеш в него. Сигурен съм — каза Джералд Марлин.
— Много изкилифинчено място е това „Нефертити“. Трябва да си дяволски сигурен в себе си — каза редакторът на „Сънди Проул“.
— Естествено. Точно мястото, което нашите читатели ще се радват да видят натопено. Ще бъде първокласен луксозен скандал.
— Хм — усъмни се редакторът.
— Виж какво, Бил — настоя Джералд, — тази жена Уилбъри ги изтръска за пет хиляди. Пет хиляди! Ако работата беше отишла в съда нямаше да вземе и петстотин, „Нефертити“ я поорязаха, разбира се. Първият й иск беше за десет хиляди. Да не би да кажеш, че това не намирисва?
— Баровските свърталища си плащат така и стоят настрана от съда, който е лоша реклама.
— Но пет хиляди!
— Откровено казано, Джералд, съмнявам се, че там може да има нещо. Просто онази Уилбъри случайно е имала алергия. Би могло да се случи с всеки. Често се случва. Едно време беше много популярно да се изтръскват хората, които произвеждат боя за коса. Господ знае какво слагат във всичките кремове, лосиони, тоалетни млека и какво ли не още в тези заведения. Всичко може да стане. Представи си, че си алергичен към китовете.
— Ако бях алергичен към китовете или китовата мас, нямаше да ходя в скъпо разкрасително заведение, за да науча това.
— Някой може да те срещне и да ти каже: „Това е последният хит на науката за красотата! Имперска слуз — дар на Природата. Открит едва сега през юни в лявото стомахче на рядка оса. Безценната слуз е извлечена капка по капка от опитни учени, посветили се на целта да ви дарят отново с красота!“ Как ще разбереш дали си алергичен към точно този боклук или не, докато не опиташ? Повечето хора ще бъдат о’кей, но отвреме навреме се пръква един на сто хиляди, който направо се разпенва при допир с него. Ако твърде много хора се почувстват кофти, ще трябва да помислиш за нова слуз. Но единичните случаи са си просто търговски риск. И оная Уилбъри е точно това. Тя е пресметнатият риск. Естествено, няма да искат разгласа и ако могат да я избегнат…
— Да, но…
— Мисля, че не разбираш, какви са приходите в луксозна дупка като тая, старче! Ще се изненадам, ако не възлизат средно поне на триста годишно от клиент.