— Явно ние с теб сме се захванали не с каквото трябва, Бил. Но въпреки това има нещо гнило в цялата работа. Оная Уилбъри охотно бе се навила на три, дори на две, но адвокатите й настояваха за пет хиляди и ги получиха. Тук трябва да има причина. И тя не е в наркотиците. Поне „Скотланд Ярд“ не е открил нищо подобно. Те държат под око такива места, нали знаеш.
— Ами щом те са удовлетворени…
— Ако не е наркотик, е нещо друго.
— Дори да е така, тези заведения си имат неща, които смятат за ценни търговски тайни. Въпреки, че Господ си знае, защо всички жени не са умопомрачителни красавици…
— Добре, представи си, че е само търговска тайна. Тя е създала дяволски успешен първокласен бизнес, така че защо не опитаме да го измъкнем и да го покажем на нашите читатели?
Редакторът се замисли.
— Може и да има нещо в това — съгласи се той.
— Сигурен съм. Има нещо. Дали е странен бизнес или първокласна рецепта няма голямо значение. Можем да проработим и двете.
Те обмисляха нещата известно време.
— При това — продължи Джералд — има нещо в тази дама Бракли, която оглавява „Нефертити“. Не само във външността. Явно е истински мозък, а не обикновена делова и ловка жена, искам да кажа. Получих някои предварителни сведенийца за нея.
Бръкна в джоба, извади два-три сгънати листа и му ги подаде.
Редакторът ги разгъна: „Даяна Присила Бракли — ориентировъчно“. Листовете бяха натракани на пишеща машина от човек, загрижен най-вече за скоростта. Правописни грешки, машинописни грешки… Като положи максимални усилия да се справи и с произволните съкращения, редакторът прочете:
„Д. П. Бракли, на 39,но се говори, че изглежда много по-млада (да се провери дали е факт или любезно въображение, може да е търговско предимство). Хубавица. Сто седемдесет и осем сантиметра, тъмна червеникавокафява коса, хубави черти, сиви очи. Кара адски хубав ролс — струва да кажем седем хиляди. Живее на Дарлингтън Меншънс 83,наем астрономически.
Баща Харолд Бракли покойник, банков чиновник, Уесекс Банк Лимитид, образцов, предан член на постоянната банкова компания. Женен за Малвина, втора дъщеря на Валентин дьо Травер, богат предприемач, чрез приставане. В. дьо Т. труден баща — няма да стъпиш тук, нито пени от мен и т. н.
Бракли живеели на Деспънт Роуд 43,Клафам, полусамостоятелно, малка ипотека. Предметът единствено дете. Местно частно училище до 11 г., после гимназията «Сейнт Мерин». Учи добре. Изтъкната стипендия в Кеймбридж. Почести, отличия с фанфари. Биохимия. Заела място за три и половина години в Дар Хаус Дивелъпмънтс, Окинхам.
Междувременно В. дьо Т. умира. На дъщерята и зетя още не е простено, но завещание на предмета, внучката, оценявано между четирийсет и петдесет хиляди, на възраст двайсет и пет. Предметът зарязва работата в Дар Хаус шест месеца след тази възраст. (Бележка: След изглежда е символично. Следва се нивото на В.). Поръчан строеж на къща за родителите близо до Ашфорд, Кент. Предприела околосветско пътешествие — една година.
След завръщането си купува за малък разкрасителен бизнес «Фрешет», някъде на Майфеър. След две години купува партньор. Следващата година присъединява своя Фрешет в нова фирма: Нефертити Лимитид, (частна, обявен капитал 100 лири). Напредва, като разкрасява главите на снобите, и още как!
Лични подробности оскъдни, въпреки скандалния характер на занаята. Доколкото е известно, никакви бракове до сега — положително е сигурно, че е използвала винаги моминското си име. Живее скъпо, но не бляскаво. Свободно харчи за дрехи. Не са известни странични занимания, макар да проявява интерес към Джойнингс, произвеждащи химикали. Никакви тъмни дела не са известни. Изглежда пряма. Делова репутация образцово чиста. Целият персонал на Нефертити грижливо облечен, опетнени личности не се приемат. Твърде хубаво, за да е вярно? Не мисля. Просто В. дьо Т. внимава да поддържа репутацията си. Дори злобни конкурентни злословия незначителни.
Любовен живот: нищо, публично известно. Като че ли няма в момента, нито неотдавна, но търсенето продължава.“
— Хм — измрънка редакторът, когато стигна до края. — Не се обрисува много човешка фигура, нали?
— Това е само грубо ориентировъчно — каза Джералд. — Той ще получи още. Мисля, че е интересно. Работата в „Дар Хаус“, например. Там взимат само блестящи. Трябва почти да имаш научна степен пред името си, за да бъдеш назначен. Питам се какво кара човек от този калибър да напусне своите високоинтелектуални изследвания и да се навре в прастарата каша на козметиката?
— Желанието да караш „Ролс-ройс“ със съответните добавки — подсказа редакторът.