Това беше добре, но ако лишеят не се срещаше никъде другаде, без съмнение доставките щяха да бъдат крайно ограничени. Успях да организирам местните хора да ми събират годишно определено количество със стандартно качество. Мистър Макмърти уреди то да се отнася в Дайрън и оттам с параход от Нагазаки да се изпраща тук. Направих всичко възможно да договоря количество, което няма да унищожи находищата, но лишеят расте толкова бавно, че не може да се създаде голям запас. За съжаление, няма надежден начин да знаем и какво точно е положението там, освен ако се отиде на място. Не можем да се надяваме и да увеличим доставките, ако не намерим и други находища или не открием и други видове, които също образуват лишеин.
Фактически положението не ми харесваше. Досега все пак вървеше добре, защото никой освен нас не се интересуваше. Но едни безредици в оня край могат да провалят работата напълно. Нещо повече, мястото е под контрола на китайците, но е съвсем близо до границата с руснаците и ако те се заинтересуват, направо могат да отрежат Манджурия.
Казвам ти това, защото смятам, че някой трябва да го знае. Чувствам, че нещата не ще могат да се опазят още дълго в тайна. Когато се разчуе, истинският източник на лишея при никакви обстоятелства не трябва да става общоизвестен. Баща ти, сигурна съм, преценява това тъй добре, както и аз, но бих искала да му го споменеш. Аз оставих нарочно фалшива следа. Всъщност пуснах цяло ято фалшиви патици. Надявам се, че и той е направил същото. Колкото до теб, ти си само едно от обработените лица. Ако някой някога те попита — не знаеш нищо за лишеите. И второ — нямаш ни най-малка представа, откъде идват. Жизнено важно е находището да не стане известно. Почти също толкова важно обаче е сведенията за него да не се изгубят. Аз или баща ти, или пък и двамата заедно, ще бъдем главният прицел. Разбира се, човек никога не знае… Ще бъде въпрос на живот и смърт.
— Започвам да разбирам — каза Зефани.
— Е — продължи Даяна, — след като уредих това, върнах се тук и се впуснах в бизнеса. И — добави тя, като се огледа в стаята и навън към малката градина — справих се доста добре. Защо не?
Зефани не отговори. Потънала в мисли, се бе вторачила в цвета на стената. Обърна се и погледна Даяна.
— Бих искала да не беше ми казвала, имам предвид за находищата.
— Ако знаеш колко често ми се е искало никога през живота си да не бях виждала никакъв лишей — каза Даяна.
— Казвам ти го, защото човек не трябва да ми има доверие.
И Зефани й разказа за Ричард.
Даяна я гледаше замислено.
— Изпитала си шок, разбира се, голям шок. Не смятам, че е вероятно да ти се случи втори път.
— Няма. Сега го разбирам по-добре. Бях толкова объркана. Стори ми се, че съм изоставена съвсем сама на себе си. Само трябваше да посрещна всичко това. Бях уплашена, но сега, когато знам, че сме много, е друго. И все пак няма никакво оправдание — аз издадох тайната.
— Той повярва ли ти или само помисли, че говориш глупости?
— Аз… не съм сигурна. Мисля, че би трябвало да знае, че в това има нещо.
Даяна помисли отново.
— Този млад човек, Ричард, що за младеж е? Мозък или мускули?
— И двете — каза Зефани.
— Щастливец. Имаш ли му доверие?
— Ще се омъжа за него — каза Зефани рязко.
— Това не е отговор. Жените постоянно се омъжват за хора, на които нямат доверие. Какво работи?
— Адвокат е.
— Тогава поне трябва да притежава някаква дискретност. Ако му имаш доверие, заведи го при баща си и нека чуе всичко. Ако нямаш, кажи ми.
— Имам — отговори Зефани.
— Много добре. Направи това преди той да реши сам да потърси що за огън гори под дима, който ти си разпръснала.
— Но…
— Но какво? Или ще трябва да направиш той да научи повече, или да мълчиш.
— Да — съгласи се покорно Зефани.
— Отлично — каза Даяна с вид на човек, успял да разреши този въпрос. — Сега искам да знам малко повече за теб. Какъв фактор е използвал баща ти затеб?
— Какъв какво?
— Фактор. Той увеличава живота ти три, четири, пет пъти?
— О, разбирам. Той каза три пъти, и на Пол, и намен.
— Ясно. Предпазлив е. Разбира се, че трябва да е такъв с вас двамата. Но обзалагам се, че е приложил по-висок фактор на себе си.
— Искаш да кажеш, че би могло да се живее и по-дълго? Не знаех това.
— Аз лично използвам пет. Безопасно е, но пък личи повече. А върху клиентите на „Нефертити“ прилагам два, два и половина, до три.