— За Бога, как можеш да го правиш без тяхно знание?
— О, не е трудно. Толкова много неща се правят в едно скъпо заведение за разкрасяване. Кой би могъл да разбере кой от резултатите на какво се дължи?… И кой го е грижа, след като последици те са добри?
Даяна се намръщи:
— Единственото, което наистина ми причинява безпокойство, са онези ужасни жени, които не казват навреме, че ще имат бебе, така че да им прекъсна инжекциите с лишеин, за да не получават отклонения от нормата. Страхувам се, че един ден някой от онези типове, който постоянно си пъха носа навсякъде ще подреди в колонка статистическите данни, които показват, че клиентките на „Нефертити“ средно носят бебетата си по-дълго, отколкото всички други. Това би могло да причини неудобства. И да бъде твърде трудно да се обясни, че е безопасно. Но за сега не се е случвало…
Фактически ние се оправяхме чудесно, докато не се появи мисис Уилбъри с нейната проклета алергия. Лош късмет. Доста простоватичка бе, горката. Поду се съвсем тревожно: ярък повсеместен обрив, астматични пристъпи, които мъчително затрудняваха дишането й. Несъмнено, това беше лошо време за нея. Но тя бе успокоена с пет хиляди. Но сега адвокатът й я подучи да поиска десет хиляди! Десет хиляди, защото имала леко повторение на симптомите, когато яде гъби. Можеш ли да повярваш! И се е запънал като магаре, което ще ни създаде доста неприятности, когато се разчуе. Гъби, Господи!
Даяна се мръщи още известно време, но след това настроението й се подобри:
— Може би все пак ще се справим — каза тя. — А ако не успеем, е, във всеки случай не е кой знае колко далеч времето…
7
Секретарката на Пол го хвана, когато се готвеше да си тръгне.
— Доктор Саксоувър е на телефона, сър.
Пол се върна и вдигна слушалката.
— Ти ли си, Пол? — попита Франсис без топлота.
— Да, татко.
— Жена ти ме посети тази сутрин, Пол. Мисля, че би трябвало да имаш любезността поне да ме уведомиш, че си й казал.
— Заявих ти, че трябва да кажа, татко. Обясних й положението, както аз го виждах. И все още го виждам така.
— Кога й каза?
— На следващата сутрин.
— Преди пет дни! Тя каза ли ти, че ще дойде примен?
— Ами, да. Но не бях сигурен, че го мисли. Ние… ъъъ… си изрекохме доста парливи неща. И след като тя не отиде веднага в „Дар“, помислих, че може да е променила намеренията си, реших да изчакам.
— Тя не е чакала много дълго.
— Какво ти поиска?
— Наистина, Пол! Какво мислиш, че ми поиска, дори изиска?
— Да, направих го. Смятах, че е по-добре да знаеш.
Чу се щракване на другия край. Пол задържа своята слушалка още няколко секунди и бавно я постави на вилката.
Джейн я нямаше, когато той се прибра вкъщи. Бе девет, когато тя се върна. Отиде направо в спалнята, след малко се чу шум от течаща вода в банята. След половин час тя се появи във всекидневната, облечена в подплатен бял халат. Пол, с трето уиски пред себе си, я погледна неприветливо. Но тя не си направи труда да забележи.
— Бях в „Дар“ — обяви с вид на човек, който пръв съобщава това.
— Чух. Защо не ми каза, че ще ходиш?
— Казах.
— Не ми каза кога.
— Имаше ли значение?
— Има начини и начини да се вършат нещата. Бих го предупредил да те очаква.
— Не исках да бъде предупреден. Защо трябва да има време да измисля нови причини да ме държи настрана и да ме остави с кратък живот, докато вие ще имате дълъг? Знаех, какво искам да получа и го получих.
— Разбрах. Той ми го каза доста ясно по телефона.
— Не мисля, че му хареса. А как мислиш, че аз бих приела нарочно да ме изключи?
— Не беше нарочно. Защо не искаш да разбереш, че трябва да бъде внимателен? Необходими са му били всякакви мерки против изтичане на информация. Мислел е за безпорядъка, който ще последва при най-малък намек за това. За отговорността! Защо ме гледаш така? Не е смешно, Джейн. Далеч не е смешно.
— Аз пък мисля, че е доста смешно. Наивно, знаеш ли, и малко трогателно. Виж го ти момчето. Май наистина вярваш на всяка дума, казана ти от знаменития баща? Не е ли време да попораснеш, майче? Или това нещо засяга и мозъка и го оставя недо-развит?
Пол я гледаше втренчено.
— За какво, за Бога, говориш?
— За твоя баща, миличък, за неговата отговорност и съвестта му, и неговия дълг към човечеството. Ще те изненада ли да научиш, че достойният ти баща е завършен лицемер?
— Наистина, Джейн, аз няма…
— Така е. Истина е.
— Джейн, няма да…
Но Джейн не обърна внимание на протеста му. Продължи:
— Ти просто повярва на всичко, което ти се казва, нали? И през ум не ти мина да попиташ, коя е тази Даяна Бракли и какво прави.