— Знам какво прави. Ръководи „Нефертити Ли-митид“.
Джейн за момент изглеждаше смутена.
— Не ми каза това.
— Защо трябваше да ти казвам?
Тя го погледна сурово.
— Наистина мисля, че баща ти трябва да те е хипнотизирал или нещо такова. Ти си знаел за нещото и при това изобщо не си разбрал, че тя му осигурява пазар от години. О, тя не го е обявила за антигерон. Просто върти необикновено успешен разхубавяващ бизнес. Определя каквато си иска цена и я получава. Ето какво всъщност става с тайната, която е прекалено опасно да се разгласява. И всичко трябва да им е донесло много хубавички неща за толкова години.
Пол продължаваше да я гледа втренчено.
— Не вярвам в това.
— Тогава защо той не го отрече?
— Направи го пред Зефани. Тя го попита дали Даяна е била негов агент. Той категорично отрече.
— Пред мен не го направи.
— Какво ти каза?
— Не кой знае какво. Пък и нямаше никакъв смисъл да отрича. След като го бях разкрила.
— Да, започвам да разбирам, защо би могъл да мисли онова — каза бавно Пол. — Какво направи той?
— Както поисках. — С дясната си ръка тя посочи лявата над лакътя. — Нямаше как да ми откаже, нали?
Пол продължаваше да я гледа. Мислеше.
— По-добре да му се обадя.
— Защо? — попита остро тя. — Той само ще потвърди думите ми.
Пол каза:
— Съобщих ти това поверително, мислех, че като моя жена имаш право да го научиш веднага след мен. Ти знаеше, че няма да спра дотам. Щях да се погрижа да получиш този антигерон, като му дойде времето. Защо, за Бога, не можа да почакаш няколко дни, вместо да паднеш до там, че да го шантажираш?
— Шантаж! Пол…
— Точно това е. Знаеш, че е така. Господ знае какви предположения могат да предизвикат твоите разпити за Даяна.
— Аз не съм глупачка, Пол.
— Но ти си разпитвала някого и твоето фамилно име случайно е Саксоувър. По-добре да се обадя в „Дар“.
— Казах ти, какво стана. Беше студен, нелюбезен, но го направи.
— Искаш да кажеш, ти мислиш, че го е направил. Всъщност искам да разбера какво е направил.
— Какво имаш предвид? — попита тя неспокойно.
— Ами ако някой дойде при мен с определени изисквания и чрез заплахи иска да ме принуди да направя нещо. Не съм съвсем сигурен, че бих сторил точно каквото ми иска. Но няма начин да проверим в близко време, би могло лесно да се замени…
Внезапно млъкна, объркан от начина, по който тя го гледаше. Забеляза, че бе пребледняла.
— Всичко е наред — каза той. — Не би могло да е нещо вредно.
— Откъде, откъде да знам? Ако ми е направил номер… Но той нямаше време. Той не знаеше, че ще отида — каза тя неуверено.
Пол стана.
— Поне мога да ти кажа, дали изглежда като истинската ваксинация — каза той. — Покажи ми раничката.
— Не! — извика тя с тон, който го стресна.
Той се намръщи.
— Какво има? Не искаш ли да знаеш, дали е направил каквото трябва или не?
Протегна ръка към нея. Тя рязко се дръпна назад.
— Не! — повтори тя. — Разбира се, всичко е наред. Махни се от мен! Остави ме на мира!
Пол замълча и с любопитство погледна към нея.
— Но това е безсмислено — каза бавно той. — От какво се страхуваш?
— Страхувам се? Какво искаш да кажеш?
Той все още я гледаше. Тя каза:
— Писна ми от това. Казах ти, какво стана. Уморена съм. Моля те, махни се от пътя ми. Искам да си легна.
Но Пол направи крачка към нея.
— Излъга ли ме за това, Джейн? Изобщо никаква ваксинация ли не е имало?
— Разбира се, че имаше.
— Тогава бих искал да видя.
Тя поклати глава.
— Не сега, аз съм на края на силите си.
Раздразнението у Пол взе връх. Бързо сграбчи и дръпна надолу левия ръкав на дрехата й, достатъчно ниско, за да се покаже добре направена бяла превръзка. Пол я погледна.
— Жалко, че не повярва на думите ми — отвърна му тя студено.
Той бавно поклати глава.
— Не ме улесни да ти повярвам. Но аз знам много добре, как баща ми превързва раните след ваксинацията. Това не е неговият начин.
— Не е — призна тя. — Кръвта изби и трябваше сама да сменя превръзката.
— И успя да направиш тази акуратна превръзка само с едната ръка? Каква сръчност от твоя страна.
Помълча, а после продължи с глас, станал по-твърд.
— Виж какво, дойде ми до гуша. Какво друго си направила? Какво се опитваш да скриеш?
Джейн се опита да продължи в стила на предишното си държание, но не успя. Никога не бе го виждала да я гледа с израз като сегашния и вярата в способността й да го върти на пръста взе да я напуска.
— Да крия? — повтори тя неубедително. — Не знам, какво имаш предвид. Вече ти казах…