— Вече ми каза, че си нападнала баща ми със заплахи. Искам да знам, какво друго си преследвала. И възнамерявам да го науча…
На петия етаж в преднамерено небиещо на очи здание на „Кързън Стрийт“, където „Нефертити“ изпълняваше своята мисия, апаратът на бюрото на Даяна тихо избръмча. Тя натисна едно копче. Приглушеният глас на секретарката каза:
— Тук е мис Брендън от втория етаж, мис Бракли. Много настоява да се срещне с вас. Казах й, че е правило да се отнесе до мис Ролридж, но тя твърди, че трябва да се срещне с вас по личен въпрос. Днес идва тук за трети път.
— Сега при теб ли е, Сара?
— Да, мис Бракли.
Даяна помисли. Три пъти, Сара Талуин не би настоявала толкова, ако няма сериозна причина.
— Добре, Сара. Ще я приема.
Мис Брендън влезе. Дребно, хубавичко златокосо момиче. Приличаше на кукла, докато не забележиш формата на брадичката, линията на устата и следите от борба в сините й очи. Даяна я изучаваше. А тя с почти същата прямота изучаваше Даяна.
— Защо не изложихте нещата пред мис Ролридж? — попита Даяна.
— Щях да го направя, ако бе административен въпрос. Но вие сте ми работодател и помислих, че трябва да знаете. Освен това…
— Освен това какво?
— По-добре е други хора да не го знаят.
— Дори директорката на вашия отдел?
Мис Брендън се двоумеше.
— Хората тук говорят толкова много — каза тя.
Даяна леко кимна.
— Добре, какво има?
Момичето започна:
— Снощи бях на парти, мис Бракли. Само вечеря и танци в някакъв клуб. Бяхме шестима. Познавах единствено мъжа, който ме бе поканил. Докато се хранехме, започнаха да говорят за мисис Уилбъри. Един от мъжете заяви, че се интересува от алергии и се питал какво ли е могло да причини нейната. Приятелят, който ме бе завел, му съобщи, че работя в „Нефертити“ и следователно трябва да знам. Казах, че не знам, защото не знам. Но другият продължаваше да говори за това и пробутваше някакви въпроси отвреме навреме. След малко започна да ми се струва, че цялата история около мисис Уилбъри не се бе появила случайно. Не знам защо имах това чувство. Оня мъж бе много внимателен към мен през цялото време. Накрая ме покани да изляза с него тази вечер. Нямах особено желание и казах, че не мога. Той ми предложи утре вечер. Обещах, че ще му се обадя, като си помислих, че по телефон по-лесно ще му откажа. — Тя замълча. — Сигурно ви изглеждам малко незряла, но всъщност не съм. Питах се, защо той включи целия си чар и се замислих над въпросите, които задава за „Нефертити“. Поразпитах за него и открих, че е журналист и то добре известен. Мисля, че се казва Марлин. Работи в „Сънди Проул“.
Даяна кимна замислено. Очите й не слизаха от лицето на момичето.
— Съгласна съм, че не сте зелена, мис Брендън. Приемам, че не сте споменали тук още на никого за това? — попита тя.
— Не, мис Бракли.
— Добре. Хубаво. Тогава, мисля, че е най-добре, ако нямате възражения, да се срещнете с този мистър Марлин утре вечер и да му кажете нещата, които иска да знае.
— Но аз не знам какво…
— Всичко е наред. Ще накарам мис Талуин да ви инструктира.
Мис Брендън изглеждаше объркана. Даяна каза:
— Вие не сте от много време в този бранш, нали, мис Брендън?
— По-малко от година, мис Бракли.
— А преди това?
— Учех за медицинска сестра, но баща ми почина. Майка ми имаше много малко пари и трябваше да си намеря работно място, където плащат повече.
— Разбирам… Когато навлезете по-дълбоко в нашия бранш, мис Брендън, ще го намерите за много вълнуващ. Всичко изглежда мирно и тихо, но около деветдесет и пет процента от хората в него са готови на абсолютно всичко, биха продали даже собствените си баби, ако от това би имало някаква печалба. Ако не говорите с този Марлин, той горкичкият ще трябва да си направи труда да влезе в контакт с някой друг от нашия персонал.
А пък аз бих предпочела да знам, какво му е казано. Ако е съвестен журналист няма да останете единствената му връзка тук. Ще поиска да провери нещата. Така че трябва да направим всичко възможно в неговите представи те да съвпаднат. Питам се как да го насочим дискретно към втора връзка?
Мис Брендън се поотпусна, когато започнаха да обсъждат тактиката. Към края на срещата тя изпитваше истинско удоволствие.
— Добре — заключи Даяна. — Приятна вечер. Не забравяйте, когато сме поканени, ние вземаме мак-сималното от предоставените ни възможности. Никога не избираме блюдо с умерена цена. Това не би прозвучало добре. Спрете се на най-екзотични ястия, които ще му покажат, че няма да получи евтино своята информация. Така ще й вярва повече, когато я придобие. Ако ви предлага нещо, удвоявайте цената. После направете компромис и слезте на около петдесет процента над първоначалното му предложение. Тези правила ще ви помогнат да се чувствате по-уверена.