— Разбирам — каза мис Брендън, — а какво ще направя с парите, мис Бракли?
— Жива и здрава, мис Брендън. Правете с тях каквото искате. Спечелили сте си ги. А сега си вървете. Елате при мис Талуин, когато салонът затваря и тя ще ви даде указания. Уведомете ме как върви.
Момичето излезе и Даяна натисна едно копче.
— Сара, донеси ми папката на мис Брендън, моля.
Сара Талуин се появи с тънка папчица в ръка.
— Приятно момиче… Приятна промяна — констатира Даяна.
— Способно — съгласи се мис Талуин. — От типа, от който стават добри старши сестри в клиника. Жалко, че й се е наложило да дойде тук.
— Милата Сара. Толкова е тактична — каза Даяна, като отвори папката.
— Това всичко ли е? — попита Ричард.
Той погледна надолу към превръзката на лявата си ръка и леко я опипа.
— Да, няма нищо драматично. Във филмите правят тези неща много по-вълнуващо — каза Франсис. — Ще се разтваря много бавно и ще се абсорбира в организма. Могат да се използват и инжекции, всъщност в началото ги използвах. Но са досадни и по-незадоволителни. Така процесът протича по-гладко и е постоянен, а не на тласъци.
Ричард отново погледна превръзката си.
— Все още е трудно да се повярва. Наистина не знам какво да кажа, сър.
— Не се опитвайте. Приемете го откъм практическата страна. Щом разбрах, че знаете, бе въпрос на експедитивност да ви предложа да се възползвате от него. Не след дълго Зефани би започнала да настоява и без това. Важното е да го запазите изцяло само за себе си.
— Ще го запазя. Но… — той се поколеба, и продължи — не поемате ли известен риск, сър? Имам предвид, че сме се срещали само три-четири пъти и не знаете особено много за мен.
— О, драги. В „Дар“ винаги имаме по няколко текущи проекта, някои — потенциално много ценни. Естествено, нашите конкуренти се интересуват да научат колкото може повече за тях. Те не биха се поколебали да използват всякакви средства. И затова, щом имам привлекателна дъщеря, имам и неприятния дълг да понаучавам нещо за нейните приятели, техния произход и връзки. Ако се окаже, че работят във филиал на мащабна химическа компания или имат чичовци в управителните съвети на химически концерни, то най-добре е да им се даде пътя. — Той замълча. — Между другото, би трябвало да положа особени грижи да не позволя на мистър Фариър да получи и намек за това.
Ричард го погледна изненадано.
— Том Фариър! Но той е по рекламата! Познавах го в училище.
— Не се съмнявам, но съвсем неотдавна отново сте се срещнали и сте го запознали със Зефани, нали така? Знаехте ли, че майка му се омъжи повторно преди три-четири години и съпругът й случайно е главният изследовател на „Кемикълчърс Лимитид“? Виждам, че не знаете. А светът е коварен, момчето ми. Но засега няма да го споменаваме на Зефани.
— Здрасти, Ричард — поздрави го Зефани, когато влязоха във всекидневната. — Сърби, нали? Скоро ще мине. След това ще го забравиш напълно.
— Надявам се, че не — каза Ричард със съмнение. — В първия миг ме подтисна мисълта — денят ми ще стане равен на три обикновени, не означава ли това, че за цялото време ще трябва да ям само колкото за един? И защо не.
— О, не, освен ако не изпаднеш в летаргия, зимен сън, или нещо такова. Защото физическата ти структура все още ще изисква същото количество калории, за да се зарежда и поддържа — каза Зефани с вид на човек, посочващ очевидното.
— Но… Е добре, ще ти повярвам — отстъпи Ричард. — Така да е. И без това ми е трудно да проумея всичко. Ако не беше името Саксоувър на етикета… — Той сви рамене: — Трябва да ме извините, доктор Саксоувър, но това, което все още ми е най-трудно да приема, е… практикуването на… ъъъ… тайната рецепта, ако ми простите. И двамата ми го обяснихте най-търпеливо. Може би ще го възприема по-късно. Може би. Но за сега все още не мога да се отърва от усещането, че внезапно съм попаднал сред алхи-мици. Надявам се да не звучи обидно, не съм искал. Но вече е двайсти век и науката, поне така си мисля, вече не се практикува по този начин. Не се крие, сякаш се бои да не я обвинят в магьосничество, искам да кажа.
Свърши, погледна я малко несигурно.
— Тя не обича да се държи по този начин, уверявам ви — отвърна Франсис. — И ако можехме да си осигурим необходимото количество или да синтезираме веществото, нямаше да има нужда от тайни. Това е костеливият орех на сегашното положение. Но ако ме извините, има неща, за които трябва да се погрижа преди вечеря — каза той и излезе.