— Предполагам — рече Ричард, когато вратата се затвори, — предполагам, че някой ден наистина ще повярвам във всичко това. Но в този момент го приемам само с разума си.
— Не е лесно — отвърна Зефани. — Фактически е много по-трудно, отколкото смятах. Ще се разпаднат на парченца всички модели, които сме възприели от детството си. И най-основната схема — малки деца, родители на средна възраст, по-възрастни баби и дядовци — цялата представа за разликата в поколенията… Толкова много неща ще трябва да изхвърлим. Толкова много крайпътни камъни и отправни точки ще ни станат безполезни.
Тя се обърна и го погледна сериозно.
— Преди десет дни бях щастлива при мисълта, че ще прекарам петдесет години с теб, Ричард, ако имаме късмет. Разбира се, не си го мислех точно така. Просто си представях, че ще прекарам живота си с теб. Сега не знам… Може ли някой да преживее сто и петдесет-двеста години с един и същи човек? Могат ли двама да се обичат толкова дълго? Какво ще стане? Колко се променя човек през цялото това време? Не знаем. Никой не би могъл да ни каже.
Ричард се приближи до нея и я прегърна.
— Мила, никой не може да премине дори мостовете, предназначени за петдесет години живот, преди да стигне до тях. И може би някои от трудните участъци на житейския път съществуват, само защото обикновено човек няма повече от петдесет години. Не можем нищо да кажем. Разбира се, ще трябва да планираме нещата си иначе, но няма смисъл да се тревожим за това сто години предварително. Колкото до останалото, то съвсем не е толкова различно. Обикновеният човек не знае бъдещето си дори за десет дни напред. Не ще го знаем и ние. Известно ни е само, че можем да имаме повече бъдеще, отколкото очаквахме. Тогава защо да не го започнем, както се полага — за добро и за лошо? Аз все още искам, ти не искаш ли?
— О, да, Ричард, да. Само че…
— Само че какво?
— Не знам… Загубата на образеца, на модела… Ще стана баба, когато всъщност ще съм едва на двайсет и седем, или прабаба на трийсет и пет… А аз самата ще мога да раждам и на около деветдесет години… И това е само при фактор три. Толкова странна каша… Не мисля, че го искам, но не мога да кажа и че не го желая…
— Мила, говориш така, сякаш всеки живот с нормална продължителност е планиран. А не е, знаеш го. Хората трябва да се научат как да го изживеят и докато открият как, дните им са почти свършили. Нямат време да поправят грешките си. Трябва ни време, за да се научим да живеем, а след това да се радваме на живота. Все още не ми изглежда реално, но вече виждам, как твоята Даяна може да се окаже права. Важно е да имаш повече време. Ако живеем по-дълго, ще научим повече за живеенето. За това как да живеем. Ще разбираме повече. Животът ни ще бъде по-пълен, по-богат. Никой не би могъл да запълни двеста години с дреболиите, които са достатъчно добри за петдесет…
Хайде, няма за какво да се безпокоим. Трябва да се живее. Това ще е едно приключение. Преустрой мисленето си. Ще се радваме на приключението заедно. Хайде, помисли! Не е ли така?
Зефани вдигна лице към неговото. Видът й постепенно се проясни, тя се усмихна.
— О, да, скъпи Ричард. Ще се радваме… Разбира се, че ще се радваме…
8
От оскъдната понеделнишка сутрешна поща до блюдото със закуската на Франсис Саксоувър стърчеше издут плик, адресиран с припрян почерк, който не можа да познае. Отвори го. По-голямата част от плика бе изпълнена с вестник. Най-отгоре имаше кратко писмо.
„Драги Франсис,
Подозирам, че приложеното не е достигнало до твоето внимание и ми се струва, че би трябвало да се запознаеш с неговото съдържание.
Една от фалшивите патици в моята защитна система вече излетя. Възможно е да бъде полезна и за своя птичарник. Положението става още по-благоприятно от очевидния факт, че лявата ръка на «Флийт Стрийт»4 не знае какво прави дясната, и че А. вероятно е вбесен от Б.
Озадачен, Франсис разгърна статията, подписана с А. Тя се оказа цяла страница на „Неделен радар“. Някои абзаци бяха отбелязани с червени кръстчета. Осем снимки разделяха текста, озаглавен:
„Голяма новина за ТЕБ, ТЕБ, И ТЕБ!
Казват, че парите не могат да купят всичко. Например изгрева или нощната луна, широката усмивка, любящото сърце и множество други неща без цена. И може да са прави. Но вие знаете и аз знам, че нещата в съвременния свят са подредени така, че парите могат да ви осигурят много по-гладко преминаване през живота. Може дори да го пропътувате в позлатен «Даймлер», ако сте с късмет.