Сега погледнете галерията на красотата и ще видите, какво имам предвид. Във всеки случай горната снимка показва как е изглеждала дамата преди десет години, а долната — каква е сега. Сравнете и своя снимка отпреди десет години с това, което съзирате в огледалото. Видяхте ли? Много по-голяма разлика, отколкото на снимките на тази страница!
А какво струва на една представителка на хайлайфа да изминат десет години, без да оставят по нея почти никаква следа? Нашата галерия от дами признава, че между 300 и 400 лири годишно или може би повече, заплащани в модния разкрасителен салон в Мейфеър, Лондон. Смятат това за добре похарчени пари.
И може би наистина е така. Ако и вие имате толкова пари за харчене.
Повечето от нашите читателки тъжно ще кажат, че би трябвало да имат луд късмет, за да могат да си го позволят. Но не е така. Този път грешат. Благодарение на «Радар» сега всяка, буквално всяка ще може да си го позволи.“
Статията продължаваше и обясняваше, че изследователите на „Радар“ са разкрили тайната на запазването на красотата, използвана в този салон. Тя далеч не струва триста лири годишно. Лесно може да се постигне само с триста пенса. Авторът обещаваше да сподели откритието си със своите читателки.
„Серия изключителни статии, първата — следващата седмица в «Неделен радар», ще разкрие цялата тайна и ще разкаже на всяка читателка всичко, от което тя има нужда, за да запази своята младост, което е нейно право.
Осигурете си поръчка за «Неделен радар» от следващата седмица — вестникът, който открива това, което ВИЕ искате да знаете!“
Франсис, с чувството, че свидливо му е отпусната съвсем малко информация, отмести вестника, като се питаше колко ежеседмични статии ще може да пусне „Радар“, преди да стигне до същността. От негова гледна точка, обаче, интересна бе червената линия, която ограждаше снимките, и надписа: „Клиенти!“
Той взе другата изрезка — нещо много по-скромно на две колони в „Сънди Проул“. И тя бе илюстрирана със снимки на две клиентки „преди“ и „след“, но в по-малък формат. Дамите, чийто предишен и сегашен вид беше сравнен, не бяха квартета, появил се в „Радар“. Заглавието беше:
и отдолу: Джералд Марлин. Статията започваше:
„Не е тайна, че известен салон за разкрасяване, чието име е известно на всички от прослойката с най-високи доходи и тлъсти банкови сметки, се съгласи да заплати астрономическо обезщетение за причинени вреди, вместо да се съгласи да изложи своите работи на вулгарното внимание на съдилищата и да отговаря публично на уместни въпроси. Копринените поли така се предпазиха от оскверняване, тайната и навярно достойнството, бяха запазени на съответната цена.
Алергията е нещо своеобразно, може да се появи неочаквано, понякога бедствено. Трябва само да съчувстваме на една дама, която не само понесе големи страдания, но трябваше да ги преживее сама, без подкрепата на своя съпруг, чиито важни интереси в Южна Америка го заставили да замине натам малко набързо преди година и са му попречили да се завърне и да бъде до леглото й през критичния период. Но наред с нашето съчувствие тя заслужава и нашите поздравления. Тя се справи добре.
Но една алергия не винаги разстройва само засегнатия. Виновникът за причината също може да бъде особено недоволен, особено ако е фирма с установена репутация в подпомагането на богати дами да излъжат за годините си, както нашите снимки красноречиво показват. Дребни злополуки, разбира се, ще има, но едно елегантно заведение предпочита те да се случват с възможно най-малко хора. По-добре е да не се смущават ценните и ценени клиентки. И второ — всички дейности имат своите тайни и може би си струва да се даде щедра компенсация, за да се избегне задължението да се признае публично, че източникът на нечий не малък доход не е екзотичен продукт от Арабия или фина субстанция от Черкезия, а нещо просто, което се намира наблизо и струва само надниците на събирачите и транспорта.“
Франсис Саксоувър се почувства малко уморен от високопарния стил на инсинуациите на мистър Марлин, пропусна част от текста и се спря на последния абзац.
„Източникът на страданията на чувствителната клиентка и какви предпазни мерки трябва да се вземат срещу неговото повторение остават, въпреки инак твърде задоволителните условия на споразумението, неизвестни дори за нея самата. Изглежда несправедливо и ненужно дамата да бъде оставена в състояние на тревога, без да знае в кой момент може да попадне на вещество, което пак да причини неразположение. Тогава, от съчувствие към нейното положение можем да й предложим следния съвет: да избягва, ако е възможно, бреговете на залива Галуей. Но ако трябва да отиде на този залив, нека избягва къпането в него. Ако обаче съществуват обстоятелства, които правят за нея невъзможно да избегне къпането в залива Галуей, да избягва на всяка цена контакта с един тип водорасло, което се среща там. Ако предприеме тези прости предпазни мерки, тя ще може спокойно да се радва на щедрата компенсация, която получи, освен ако, разбира се, други козметици не се изкушат да направят състояние от някой вълшебен морски бурен и не вземат да го продават по-скъпо от теглото му в злато.“