Франсис бавно поклати глава.
— Всичко това е безобидно наистина — призна той. — Но много се страхувам, че е напразно, Даяна.
— О, не! — възкликна тя, внезапно загрижена от тона му. — Франсис, какво е станало?
Франсис пак се огледа. Не познаваше никого от вечерящите наоколо. Нямаха наблизо съседи и общия шум беше достатъчен, за да надвие разговора в техния ъгъл.
— Точно това исках да ти кажа. Не ми е приятно да го призная, но при създалите се обстоятелства не-знанието може да бъде опасно за теб. Отнася се до снаха ми.
— Разбирам, Зефани ми разказа за нея. Искаш да кажеш, че Пол е решил да я уведоми?
— Да — кимна Франсис. — Сметнал за свой дълг да й каже. Направил го е на другия ден. Подразбирам, че не е било много дружески разговор. И двамата са били малко объркани, и той не си спомня точно колко от нещата й е казал. Но е споменал за лишеина итеб.
Дланите на Даяна се сплетоха.
— Това — каза напрегнато — едва ли е било необходимо.
— Цялото проклето нещо не е било необходимо. Но щом веднъж започнал, сторило му се, че трябва да разкаже за моето решение за него и Зефани.
Даяна кимна.
— Какво е станало след това?
— Джейн не го приела добре. Мътила всичко още няколко дни. И изглежда е извършила разследванияза собствено удовлетворение. След това дойде в „Дар“.
И той й разказа за посещението на Джейн.
Даяна се намръщи.
— С други думи, започнала е атака. Тази не особено приятна млада жена.
— Е — каза Франсис честно, — тя има известно право. Като жена на моя син е била несправедливо из-ключена от облага, която би трябвало да й се предостави, но подходът й беше… ъъъ… съвсем нетак-тичен.
— Ти й го направи! Постави й лишеин?
Франсис кимна.
— Щеше да е много лесно да я измамя за известно време с нещо друго — призна той. — Но нямаше да спечелим кой знае какво. По-късно трябваше да й го призная или сама щеше да го открие. И в двата случая отношенията ни биха се влошили. Сериозните щети, сметнах, вече са причинени — тя знае. Така че й го направих. Разбрах, че ти правиш инжекции, но аз й го присадих във вид на разтворима таблетка, както направих на Пол и Зефани. Сега ужасно бих искал да съм бил с ума си и да съм й направил инжекция.
— Не виждам разликата.
— Има. Върнала се при Пол и му казала, че е била при мен. Решила е, че така е по-добре. Той бил принуден да я разпита за превръзката на ръката. Пол си представил, що за поведение трябва да е имала спрямо мен. Бил изключително ядосан. Когато погледнал превръзката, от пръв поглед разбрал, че не е правена от мен. Станал подозрителен поради нещо в държанието й. Настоял да провери разреза — имлатнтантът с лишеин не бил там.
Джейн продължавала твърдоглаво да възразява, че трябва да е паднал, когато си е слагала нова превръзка. Чиста глупост, разбира се. Разрезът бил отворен, таблетката извадена, а след това отново зашит с два шева както преди.
Тя не преставала да повтаря едно и също, колкото и да било съшито с бели конци. Накрая избягала и се заключила в спалнята. Пол прекарал нощта в другата стая. Когато на сутринта се събудил, тя си била отишла заедно с два куфара… Никой не я е виждал от тогава.
Даяна мълча няколко секунди.
— Наистина ли няма вероятност да е изпаднала? — попита тя.
— Абсолютно никаква. Двата шева трябва да се махнат и заменят после с нови. Щеше да е по-умно да имплантирам безвредна подобна таблетка като предпазна мярка. Тогава би могла да отнесе нея.
— Мислиш, че тя я е взела от теб, за да я даде на друг?
— Очевидно. Вероятно с обещанието, че ще й я имплантират отново, след като открият тайната й.
— И след като е смъкнала тлъстичка сума, както ми я описваш. Какво може да се научи от таблетката?
— Предполагам, много по-малко, отколкото мислят. Нито ти, нито аз съумяхме да го синтезирамепрез цялото това време. Но да допуснем, че им еказала всичко, което знае. Това ще даде друга на-сока.
— Тя знае ли, откъде идва лишея?
— Не. За щастие, не го казах на Пол.
— Каква смяташ ще бъде следващата стъпка срещу нас?
— Ще проверят вноса ни, ще се опитат да проследят нещо от него, предполагам.
Даяна се усмихна.
— Ако съумеят да пробият тази част на моята защита за по-малко от година-две, ще бъда удивена — каза тя. — Колкото до „Дар“, ти постоянно получаваш пратки със странни неща от цял свят.
— За съжаление лишеите не са много в тях. Естествено, бях предпазлив и взех мерки, но едно интензивно търсене срещу нас е нещо съвсем друго… — той сви рамене неуверно.