— Дори да е така — каза Даяна, — кой ще определи точния вид лишей? Ние му дадохме хубавичко дълго название, но единствените, които могат да кажат какво растение се крие зад него сме ти и аз.
— Ако открият събирачите ни, няма да бъде много трудно да разберат и какъв лишей събират — посочи Франсис.
Мълчаха, докато сервитьорът се суетеше и наливаше чашите им. Франсис пръв проговори:
— Това трябваше да стане, Даяна. Винаги си знаела, че рано или късно ще стане.
— Бих предпочела да беше по-късно — каза тя смръщено, — но предполагам, че щях да се чувствам по същия начин когато и да бе станало. Онази проклета Уилбъри с нейната алергия… Не може да е обикновена алергия, иначе щях да съм се сблъсквала с нея и по-рано. От друга страна, сега вече нищо не може да се направи. — Тя отново замълча. После каза: — Непрекъснато повтаряме „те“. Имаме ли представа, кои могат да са?
Франсис вдигна рамене.
— Никой не знае. Уважавана фирма не би се занимавала с нещата по такъв начин. Но името Саксоувър е достатъчно…
— Да. Предполагам, че е някъде из бранша.
— Бих казал. Но не е присъщо на Джейн да използва ненужен посредник.
Даяна присви вежди.
— Това започва още по-малко да ми харесва, Франсис. Тогава може би имаме работа с хора, които ще се стремят да го използват по начини, фантастично печеливши… докато траят. — Тя унило се усмихна. — В края на краищата и моите доходи не бяха зле, но ако някой няма никакви скрупули… Простото изтичане на информация е едно нещо, съвсем друго е да имаш работа с хора без никакви скрупули по отношение на начина, по който са придобили лишеина. Те няма да ги имат и когато се убедят, че това е шанс да спечелят милиарди от него.
Франсис кимна.
— Няма да могат да се възползват, които и да са „те“ — каза той. — Погледни само какво стана, защото казах на собствените си син и дъщеря.
— Възможно е. Но си мисля, че бихме могли сега да им объркаме нещата, като го публикуваме. Щом се убедят, че това е едно истинско нещо, по най-бърз начин ще се опитат, ако могат, да го откраднат, а също и технологията. Или още по-добре — да отвлекат един от нас или и двамата.
— Мислих за това — обясни Франсис. — Нищо няма да намерят в „Дар“. А ако изчезна, публикуването на материал ще последва автоматично. Предполагам и ти си взела подобни мерки?
Даяна кимна.
Над чашите с кафе погледите им не се отместваха един от друг.
— О, Франсис — продължи тя. — Стана дяволски глупаво. Всичко, което искаме, е да дадем нещо на хората. Да осъществим стара, стара мечта. Можем да им предложим живот с достатъчно време, за да го изживеят, вместо само едно припряно съществувание — и край. Време, за да поумнеят достатъчно, за да създадат един нов свят. Време, за да станат пълноценни мъже и жени, вместо порасли деца. А погледни ни сега — ти си спънат от перспективата да възникне хаос, аз — сигурна, че ще се опитат да спрат този проект насилствено. И двамата сме все още на онези наши стари позиции.
Тя си наля отново кафе. Почти минута гледаше чашата си. След това вдигна очи.
— Нещата отидоха твърде далеч, Франсис. Не можем да ги задържаме повече. Ще го публикуваме ли?
— Още не — отвърна той.
— Предупреждавам те, ще започна да подготвям моите дами.
— Защо пък не — съгласи се той. — Това е по-различно, отколкото да направиш научно съобщение, за което се знае, че не може да бъде приложено.
— Ще бъде приложено, ако го поискат достатъчно отвисоко. — Замълча. — Не, прави си, Франсис, ще бъде по-ефикасно, ако ти се намесиш по-късно.
— Няма да забравя, Даяна.
— Бързо ще просветя моите деветстотин и осемдесет дами и ще събудя готовността им да се борят за правото да имат дълъг живот. — Тя отново замълча, после се разсмя. — Колко жалко, че моята войнствена пралеля Ана не е тук. Щеше да бъде в стихията си. Чукове за витрините, бензин за пощенските кутии, сцени в парламента — колко би й харесвало!
— Ти го очакваш с нетърпение — каза той с укор.
— Разбира се, че го очаквам. Стратегически би било по-добре да имах още време, но лично… Не съм работила дванайсет години върху това, само за да забъркам розова с дъх на цветя, застлана с килими, завързана с копринени панделки, обвита с целофан страна на мечтите, населена с мъркащи, интригантстващи, лошо гледащи, алчни, цинични кучки с хищни нокти, които се поддържат и използват своите вторични сексуални белези с най-голяма полза за самите себе си. Мисля, че в този случай и ти би приветствал всякаква промяна.
Франсис се разсмя.
— Но бяха ми казали, че не си лоша бизнесдама.
— Тази страна на въпроса може да бъде забавна известно време — призна Даяна. — И печеливша. Но все пак аз давах нещо, което моите конкуренти само се правят, че дават.