— А бъдещето? В края на краищата ти ще имаш едно продължително бъдеще.
Даяна каза безгрижно:
— Имам си планове — план А, план Б, план В. Но стига за мен. Искам да знам какво стана с теб и с „Дар“ през цялото това дълго време…
ЧАСТ ТРЕТА
9
Даяна се спря в стаята на секретарката преди каби-нета си.
— Добро утро, Сара. Има ли нещо специално днес?
— В пощата не, мис Бракли — отговори мис Талуин. — Но ето това тук. Мисля, че не сте го виделиоще.
Тя бе разтворила един брой на „Рефлектор“. Както винаги, вестникът приличаше повече на куп нахвърляни букви, отколкото на нещо подредено. Едри подзаглавия увенчаваха миш-маша от правоъгълници и преплетени линии, претрупани с дузина фотоси на различни лица в разни размери. Но обявлението, сочено от палеца на мис Талуин, бе оформено елегантно.
„КРАСОТА!“ гласеше то. „Красота, която трае! Красота, по-дълбока от повърхностния слой на кожата! От морето, откъдето е произлязъл животът, ви донесохме нова, проникваща по-надълбоко красота — красотата на «ГЛАМАР»! «ГЛАМАР» е обаяние, уловено в морето и поставено на вашата тоалетна масичка. Истинското, силно, вълнуващо подмладяване с водораслите на «ГЛАМАР»!
От всички вещества, разтворени в морето, само едно особено водорасло избира, поглъща и концентрира онези, които съдържат тайната на трайната, дълбоко проникваща красота. Благодарение на работата на опитни химици и изтъкнати козметици чудотворната есенция на това растение, до този момент скъпа собственост на луксозен козметичен салон, сега е достъпна за ВАС…
«ГЛАМАР» не действа само повърхностно. Чувство на вътрешна красота ще…“
— А, ясно — възкликна Даяна. — Точно около месец след началния изстрел. Съвсем не е зле.
— Според моята информация всички водорасли в Галуей са все още под възбрана. Тя ще продължи докато ирландското правителство се опитва да от-крие кой е важният вид и реши с какво мито да го обложи — каза мис Талуин.
— Сара, скъпа, от кога си в нашия предприемчив козметичен бизнес? — попита Даяна.
— Не съм в него — отвърна мис Талуин. — Аз съм ваша секретарка.
— Но не би ли се обзаложила, че само два дни след като се вдигне забраната, ще се появи друг артикул, който ще твърди, че използва само истинско, оригинално водорасло от Галуей?
— Никога не се обзалагам — отговори мис Талуин.
— Мнозина си мислят, че не го правят. Нещо друго?
— Мис Брендън би искала да ви види.
Даяна кимна.
— Кажи й да дойде веднага щом се освободи.
— И лейди Тюли желае да си запише час.
— О, при мен лично, искаш да кажеш. Но защо?
— Казва по личен въпрос. Бе много настоятелна. Записах я за три следобед. Но мога да го отменя, ако искате.
Даяна поклати глава.
— Няма нужда. Потвърди го, Сара. Лейди Тюли няма да настоява без сериозна причина.
Даяна продължи към кабинета си. Зае се с няколко писма, които мис Талуин бе подготвила. След около четвърт час Сара въведе мис Брендън.
— Добро утро, Люси. Седни. Как е „тайната служба Брендън“?
— Едно от интересните й открития, мис Бракли, е, че тя не е единствената тайна служба, която действа тук. Смятам, че можехте да ми кажете за това. Или на тях за мен. Един-два пъти се получи неудобно.
— О, налетяла си на мрежата на Таня, така ли? Несе тревожи, мила. Техните функции са повече иразлични като на Централния следствен отдел. Но ще кажа две думи на Таня. Не искам да си губитевремето, като се разследвате една друга. Какво друго?
Мис Брендън повдигна вежди.
— Толкова много хора изглеждат заинтересовани. Първо онзи Марлин от „Проул“. Отново се появи и ми предложи петдесет лири, ако мога да му доставя вида, който ние използваме…
— Но той става безразсъден — вмъкна Даяна. — Как би могъл да разбере, дали не му даваш какъв да е бурен?
— На негово място бих се постарала само да узная какви видове се срещат в Галуей и какви — навсякъде. Това би стеснило нещата до няколко възможни вида. И ако му дам друг, веднага би разбрал, че нарочно го лъжа.
— Ще помисля върху това. Продължавай — каза Даяна.
— От него научих, че и полицията се е заинтересувала. Инспектор му задавал въпроси за нас, разпитвал го за онази алергична жена, мисис Уилбъри. Името му било Ейвърхаус. Според криминалния репортер на „Проул“ инспекторът обикновено се занимавал със случаи с наркотици. Придружавал го някой си Мойн, сержант. Случайно оня Ейврил Тод, който работи на партера, е бил арестуван веднъж от млад мъж на име Мойн от Държавните служби.