— „Проул“ и полицията. Кой друг? — попита Даяна.
— Човекът от „Радар“, Фреди Рамър, още обработва Беси Холт. Тя не може да му каже нищо, но се надява още да може да го будалка и така да печели безплатни вечери. Няколко от момичетата ни напоследък се снабдиха с нови приятели, някои от тях определено са свързани с козметични фирми, а може би не само те.
— Какъв разбунен кошер сме — засмя се Даяна. — И всичко това само за да се уточни въпросното водорасло?
— Главно — съгласи се мис Брендън. — Но не мога съвсем да разбера защо и полицията се занимава с това. След посещението на инспектор Ейвърхаус при мисис Уилбъри, тя отиде при един човек на „Харли Стрийт“, явно за медицински преглед.
— Горката полиция, твърде неоригинално. Както знаеш, мрежата на Таня следи за всякакви признаци на поява на ястреби и то не само сред персонала. — Тя помълча. — От друга страна възможно е полицията да си въобразява, че този път става дума за нещо различно от наркотици. Ако откриеш какво търсят и не е наркотик, ще се радвам да науча.
— Ще направя всичко, което мога, мис Бракли — мис Брендън понечи да си тръгне.
Даяна я задържа с жест. Гледа я дълго, замислено, докато мис Брендън леко порозовя.
— Ако има още нещо… — започна тя.
Даяна я спря.
— Има, Люси. Нещо важно. Дошло е време да имам близо до себе си някого, на когото мога да вярвам. Ще ти направя предложение. Знам доста много за теб, повече, отколкото си представяш. Ти ми каза защо си дошла в „Нефертити“. Мисля, че доста добре знам какво мислиш за това място. Сега искам да ти кажа някои неща, които никой друг тук не знае. Никой, освен мен. И после да ти предложа нещо. — Даяна стана и спусна малко резе на всяка врата. Върна се на бюрото и вдигна телефона. — Моля, никакви телефонни разговори, докато не ти кажа, Сара — нареди тя и постави обратно слушалката. — Сега… — започна Даяна.
Точно в три мис Талуин отвори вратата и обяви:
— Лейди Тюли, мис Бракли.
Лейди Тюли влезе. Висока, стройна, елегантна, в костюм от мека нежносива кожа. От върха на обувките й до малката й шапка, наподобяваща корона — всичко бе грижливо премислено до най-малките подробности. Единствено цената не я бе интересувала, но тъкмо тя правеше чест на снабдителите и на „Нефертити Лимитид“.
Даяна почака, докато затвори вратата.
— Джанет, мила моя, ти ме смущаваш. Щом те погледна, започвам да се питам дали не съм направила мъничък принос за създаването на произведение на изкуството.
Лейди Тюли сбърчи нос.
— О, Даяна, от твоята уста това звучи… Но наистина е много приятен, нали? — Тя огледа себе си с одобрение. — Пък и в края на краищата на безработните трябва да се помага да се занимават с нещо.
Тя грациозно седна. Даяна й предложи табакера, щракна запалката. Джанет Тюли пусна облаче дим и лекичко се облегна. Погледнаха се една друга. Джанет Тюли се изкиска.
— Знам какво мислиш, Даяна. Много ласкаво от твоя страна да изглеждаш толкова самодоволна от резултата.
Даяна се усмихна. Наистина се бе сетила за тяхната първа среща преди десет години. Онази лейди Тюли, която тогава гледаше през същото бюро, бе много различна. Високо нервно момиче на двайсет и две години, с хубаво лице и прелестна фигура и крайници, но без никаква представа как да се облича, как да се гримира, с абсолютно неподходяща фризура, и недодялана на вид като шестнайсетгодишна. Тя разглежда Даяна бавно и внимателно, накрая каза:
— О, Боже! — явно на себе си и с леко изненаданвид.
Устата на Даяна се изкриви леко в ъгълчетата, тя вдигна вежди.
Момичето изглежда малко се смути.
— Съжалявам. Не исках да бъда груба. Но никога не съм била на такова място — заяви простодушно. — Представях си, че го ръководи шейсетгодишна с боядисана коса, варосано лице, пристегнат корсет — нещо като загрубяла кралица Виктория.
— Въпреки това дойдохте — каза Даяна. — Радвам се, че промених представата ви. Какво бихте желали?
Момичето се подвоуми.
— Нещо като историята с Пигмалион. — Доверително продължи: — Виждате ли, аз… аз се залових с работата да бъда лейди Тюли. И честно е да опитам да я изпълнявам както трябва. Не е това, което очаквах и затова ми трябва помощ. Аз… — поколеба се отново, — няма значение какъв вид помощ ще ми предложите. Но реших, че е добре да я получа от професионалист, незаинтересован…
Фразата увисна недовършена.
Даяна си представи снахите и лелите на съпруга й, които се захващат с шлифоването й почти без такт. Момичето добави:
— Мога да се уча и мога да изглеждам както трябва, но не съм имала възможност да чиракувам при когото трябва. Не е било нещо, за което съм имала време да помисля.