Даяна каза откровено:
— Положително можете да изглеждате както трябва. Ще се погрижа за това. Мога да ви препоръчам и добри учители и наставници. Но колко ще научите от тях, зависи от вас.
— Мога да се уча — повтори момичето. — Но първо ми трябва добра основа на граматиката на всичко това. И ако не мога скоро да натрия носовете на някои от тези глупачки със собствените им похвати, тогава ще съм си заслужила, каквото ще получа.
Даяна кимна леко:
— Разбирам ви. Но не трябва да ги подценявате. Те са на собствена територия и мислят единствено за своя светски живот. В края на краищата той е всичкото, което са получили. Важно е да започнете да изпълнявате добре ролята си, но няма да можете, ако разбиете сърцето си.
— Няма да го разбия. Нямам амбиции да достигна върха. Ако имах, щях да ги използвам за нещо по-ценно — увери я момичето. — Но приех да бъда лейди и от мен се очаква да стана придобивка, а не пречка. Това е всичко.
Говореше с лека горчивина. Даяна забеляза, че очите й заблестяха повече. Попита с любопитство:
— С какво се занимавахте по-рано?
— Преди шест месеца бях студентка четвърта година медицина и живеех в лошо общежитие в Блумсбъри — отговори лейди Тюли. — Знаех всички изисквания там. Не подозирах, че това ще се окаже толкова различно.
Даяна пофантазира само миг върху обстоятелствата, които бяха променили напълно средата на момичето. И каза направо:
— Не виждам причина да не преуспеете в това. Сигурна съм, че ще можете, ако си го поставите за цел. Но ще откриете, че не е евтино.
— Не съм и очаквала — отвърна лейди Тюли. — Това бе един от първите ми уроци — трябва да харчиш много пари за себе си, за да се самоуважаваш. Да не го правиш е буржоазно.
— Много добре — съгласи се Даяна.
И така тръгнаха към целта.
Като гледаше безупречно облечената, с изискани маниери, уверена лейди Тюли пред себе си, Даяна се поусмихна на спомена за момичето, което бе дошло да я моли за помощ.
— Самодоволна не е точната дума — каза тя. — Приятно удоволствие и възхищение ще бъдат по-близо до истината.
— Добре — отстъпи скромно лейди Тюли. — Въпреки че аз просто мога да създам доста добра имитация, когато и е необходимо.
— Но нима наученото остава само имитация? Не води ли до истински промени?
— Мила моя Даяна, кой, ако не ти, може да разпознае една имитация, когато я види. Нещо винаги толкова ме е озадачавало у теб. Аз имитирам, защото се омъжих в кръг, където го изискват. Но защо го прави и Даяна? Питах се и не намерих отговор.
— Питаше се? — повтори Даяна. — Сега не се ли питаш?
— Въпрос, който вечно остава без отговор, може да стане досаден, нали? — отговори Джанет Тюли уклончиво. — Но не искаш ли да знаеш защо съм дошла?
Даяна кимна.
— Страхувам се, че не е много приятно — продължи Джанет. — Нашият доста елегантен и скъп кръг е пълен вечно с едни и същи мръсотии като еднообразното мръсно пране в пералнята в понеделник. Сигурно си забелязала.
— В общи линии да — съгласи се Даяна.
— Точно на това се възхищавам у теб, Даяна. Представям си, че всеки член на твоя персонал знае всяка мръсна подробност, но ти просто не се занимаваш с това.
— А трябва ли?
— Ами като се има предвид, че всъщност председателстваш тази размяна на клюки… Както и да е, може би все още не си чула за моя роман с мистър Смелтън?
Даяна поклати глава отрицателно.
Джанет затършува в чантата си, която идеално подхождаше на костюма й. Извади гъвкава златна гривна с диаманти и я сложи на бюрото на Даяна. Гривната заблещука.
— Хубава е, нали? Хорас Смелтън ми я подари за рождения ден. Това рибарите го наричат блесна — примамка, която се окачва над въдицата, за да я забележиш и да се хванеш… — Тя замислено гледаше гривната. — Странното е, че Хорас ми я подари, но тя е купена от мъжа ми. Сега съвсем случайно научих това. Съпругът ми ме запозна с Хорас преди около два месеца… Не искам да ти разправям надълго и нашироко, но персоналът ти вероятно знае, ако и ти самата не си научила, че с мъжа ми поддържаме само официални отношения вече почти три години. Правим шоу пред публика, но това е всичко. Така че се питам какво всъщност става? Може да се помисли, че мъжът ми иска да ме забърка в някаква каша, за да намери причина за развод. Не е много добър човек, знаеш. Но след като размислих, открих няколко неща, към които това обяснение не приляга. Така че се опитах да разбера истинската причина. Стори ми се, че трябва да има нещо, което той би желал да открие, но понеже на практика не си говорим насаме, нямаше да има полза да ме попита направо за каквото и да е. Хорас е много привлекателен мъж, макар прикрит и коварен, така че се включих в играта. Не го окуражавах прекалено, но и не го отхвърлях решително. — Джанет Тюли угаси цигарата си в пепелника и запали друга. — Накратко, забелязах, че „Нефертити“ отвреме навреме се появява в нашия разговор. О, Хорас е твърде гъвкав, но аз следях за нещо, което да се повтаря. След това опитах една-две маневри. Възхвалих резултатите от вашето откритие с водораслото. И той игра внимателно. Не ми каза веднага, че приказките за морския плевел са чисто и просто прах в очите. Но не пропусна да го спомене по-късно. Като му дойде времето, стигна и до конкретно предложение. Каза, че ако се доберял до образци от разни неща, които използвате в „Нефертити“, практически до всичко, което се инжектира, то той познавал хора, които охотно биха дали за тях добра цена. Ако накарам някое от твоите момичета да ми каже нещо за твоите суровини, това също било ценно. Ако пък ми дадяло дори мъничка частичка от специален суров материал, който вероятно изглежда като лишей, те биха платили наистина много добра цена. Размислих, спомних си, че Алек, съпругът ми, има много стар приятел, директор на „Сандуърт Кемикъл Продъктс Лимитид“. — Джанет пак замълча.