— Приближиха се твърде плътно — каза тя като на себе си. — Време е да се раздвижа. Не, не си отивай, Джанет, ще имам задача за теб. Само минутка… — Отново взе телефона. — Сара! Знаеш за онзи пакет в ъгъла на големияшкаф, нали? Да, той. Ще видиш, че е пълен с писма. Имат адреси и марки. Погрижи се да се из-пратят веднага. Всички трябва да заминат още тази вечер.
Отново се обърна към Джанет Тюли.
— Сега — рече тя, — вдигаме похлупака. Писмата са покани до всичките ми клиентки и до някои представители на пресата да присъстват на събрание следващата сряда следобед — общо над хиляда. Опитах се да ги направя да изглеждат важни и спешни, но за съжаление това е циркулярно писмо. Което означава, че някои няма да му обърнат внимание, а други ще го помислят за рекламен трик. Ти познаваш много от клиентките от обществото. Бих искала да пуснеш слух, който да подкрепи писмото и да ги докараш тук. Ще накарам и момичетата от долните етажи да помогнат. Но ако ти го разпространиш, ще натежи повече.
— Много добре — съгласи се Джанет. — Но какъв да бъде слухът? Няма да пожелаеш истината да се разчуе преди събранието?
— О, разбира се, не. Не, по-добре е да се придържаме към водораслото за момента. Какво ще стане, ако цялата ни работа тук бъде застрашена и клиентките ни бъдат изложени на опасността да бъдат лишени от нашите услуги, защото ирландците определят толкова високо мито за нашия специален вид, че Министерството на търговията отказва да потвърди плащането на такава изнудваческа цена? Това ще бъде протестно събрание срещу дискриминационното постановление, в дъното на което стоят конкурентни концерни с цел да лишат клиентките на „Нефертити“ от специалните им облаги. Сещаш ли се за още нещо в този дух?
Джанет кимна.
— Мисля, че да. Може да се доукраси достатъчно. Предположения, че Министерството на търговията, или националната банка на Англия, или нещо подобно, са подкупени от конкурентите. Всичко е част от голям тъмен заговор на хора, които пет пари не дават какво ще стане с клиентките ви, стига само да пипнат управлението на „Нефертити Лимитид“ и вашите търговски тайни. Мисля, че това ще предизвика доста силен протест.
— Много добре, Джанет. Задвижи го. Аз ще организирам слухът да се пусне и сред персонала — така е много по-ефикасно, отколкото да им се каже направо. И можем да се надяваме на добре запълнена зала в сряда.
10
Голяма черна кола профуча край тях и ги засече. Табелка с надпис „Полиция“ светна на нея. Една ръка, протегната от прозорчето на шофьора, им махна да спрат.
— Какво, по дяволите? — каза Ричард, като намали скоростта.
— Нищо не сме направили, нали? — попита Зефани объркано.
В момента, в който спряха, друга кола се изравни с тях — малък фургон без никакви надписи. Най-близката врата на фургона се отвори. Слезе мъж. Погледна назад.
— Те ли са, Чарли? — извика той.
— Да! — каза един глас.
Мъжът бръкна в джоба си. Същевременно рязко отвори вратата на Ричард и насочи пистолет.
— Излизай!
Вратата от другата страна се отвори също тъй внезапно. Друг мъж каза „Излизай!“ на Зефани.
— Във фургона! — добави той, като вдигна своя пистолет.
Зефани отвори уста да каже нещо.
— Млъкни. Влизай!
Последва рязко изщракване на пистолет откъм Ричард.
— Виждаш ли? Работи. Хайде, тръгвай! — каза първият мъж.
Ричард и Зефани, всеки с пистолет, опрян в гърба, бяха подкарани към фургона и вкарани в него през задната му врата. Двамата мъже се покатериха след тях и затвориха вратата. Всичко стана за половин минута.
Стаята беше голяма. Мебелите — старомодни, удобни, но одърпани. Мъжът зад покритото с кожа бюро обърна лампата така, че тя светеше право в очите на Зефани, а собственото му лице бе като бледо петно в сянката. Зефани седеше от дясната страна на бюрото. Един от мъжете от фургона беше до нея. Ричард бе от лявата с парче лейкопласт на устата. Другият мъж бдеше до него.
— В това няма злонамереност, мис Саксоувър — каза мъжът зад бюрото. — Искам само малко ин-формация от вас и възнамерявам да я получа. Ще бъде много по-приятно за всички, ако направо кажете истината. — Той замълча, полувидимото едро петнона бледото му лице все още бе обърнато към нея. — Вашият баща е направил твърде забележително откритие. Сигурен съм, че знаете какво имам предвид.
— Моят баща е направил множество забележителни открития — отвърна Зефани.
Лявата ръка на мъжа почука по бюрото. Мъжът зад Ричард сви юмрук и нанесе мощен удар в сто-маха на Ричард. Той глухо изпъшка и се преви на-пред.