На другия край на жицата последва мълчание.
— Там ли си още? — попита Даяна.
— Да.
— Виж какво, Франсис. Не искам да си присвоявам откритието. Ти знаеш това. Ние и двамата работихме върху него. Не искаш ли да им кажа?
— Все още по-добре да не казваш…
— Но…
— Мила моя, сега това е въпрос на тактика. Това, което ти правиш, е, че вдигаш сензационен шум на средно ниво. Но отговорните хора ще го приемат като шумотевица около твоята фирма, за рекламентрик.
— Възможно е, но само отначало. И не за дълго.
— Мисля, че ще съм по-ценен между резервите.
Даяна помълча известно време.
— Добре, Франсис. Но искам… О, добре.
— Даяна, много внимавай, за себе си, искам да кажа. Много хора ще се задействат по всякакви начини около това.
— Не се тревожи за мен, Франсис. Знам какво правя.
— Не съм сигурен, че знаеш, мила.
— Франсис, та аз съм работила за това. Идеята за един антигерон трябва да се представи убедително. Те трябва да го подкрепят…
— Много добре. Вече е твърде късно да се спре. Но моля те, бъди внимателна, Даяна…
11
В четвъртък сутринта Даяна се залови с куп вестници с жадността на изгряваща звезда след първата й публична вечер. Колкото повече разлистваше, обаче, толкова повече униваше.
В „Таймс“ нямаше нищо. Е, едва ли можеш да очакваш незабавна реакция от стария сериозен вестник. В „Гардиън“ — също нищо. Нито в „Телеграф“, което бе малко странно. Дявол да го вземе, на събранието присъстваха достатъчно хора с титли. Малък пасаж на женската страница на „Нюз Кроникъл“ споменаваше, че известна козметичка от Мейфеър е съобщила за нова процедура, като е претендирала за необикновена ефикасност при запазването на младежката красота. В „Мейл“ пишеше:
„Ако примерът на известна козметична къща от Уест енд, която оповести своята нова процедура с целия блясък на модистите, когато показват сезонните си колекции, бъде широко последван, мога да предвидя, че ще настъпи време, когато ще ни водят на парад на най-новата мода на есенни и пролетни лица от нашите водещи козметици“.
„Експрес“ отбелязваше:
„Скромността никога не е била отличителен белег на разкрасителния бизнес и положително отсъстваше вчера, за да възпре претенциите на добре известна козметичка, когато се обърна към една аудитория на женския елит от Мейфеър. Никой не отрича, че много от това, което може да се направи и се прави за женското лице и фигура, превръща света в по-ярко място, но преувеличени обещания могат да дадат в резултат само вълна от разочарование, която ще се разбие върху главата на авторката им“.
Бележка в „Мирър“ под заглавие „СЛЕД ВОДОРАСЛОТО?“ коментираше:
„Онези от нашите читатели, които са били разочаровани от чудодейните свойства, приписвани, за сега недоказани, на едно водорасло, не трябва да се отказват от надеждата. Вчера пристигна поредното нагрято до червено обещание (от същото изискано заведение за разхубавяване) за непреодолимо обаяние. Успехите, свързвани с новата процедура, впечатляват дори още по-силно — вече не става дума за водорасло. Фактически не е ясно какво е, но ще ви струва двеста-триста лири, за да го пробвате и да видите какво ще стане“.
„Хералд“ проявяваше загриженост:
„Жени, които са имали късмет да се омъжат за добри банкови сметки, днес отново ще се радват. От парфюмирания Мейфеър дойде хубавата новина, че вратите към вечната младост ще бъдат отворени за тях на цена само някакви си триста-четиристотин лири годишно. Несъмнено при сегашното разпределение на богатството в тази страна капиталистите, които са лансирали това мероприятие, също ще се радват. На мнозина ще им се стори, че има начини осем лири седмично да донесат много по-голяма полза на общността, отколкото тази, но докато сегашното правителство на торите…“
А в „Скеч“:
„Млад си само веднъж, казват те. Но според един експерт от бизнеса с обаянието, това е остаряло. Модерната госпожица може да бъде млада два, дори три пъти, ако поиска. Трябва само да прибегне до помощта на науката — и да плати огромна цена, разбира се. Колкото до нас, струва ни се, че същото предложение е правено преди дори да са си помисляли за наука и вероятно при същите условия.“
— Много обезсърчаващо — каза мис Талуин съчувствено. — Трябваше да му придадете известна вестникарска стойност — добави тя.
Даяна се вторачи в нея.