— Ако намекваш, че жените по-силно искат да живеят по-дълго, а мъжете не ги интересува особено много, няма да се съглася с теб напълно — възрази Франсис. — Не мисля, че те повече от жените искат да умрат, колкото и да ти е странно.
— Разбира се — рече Даяна търпеливо, — но те не го чувстват по същия начин. Един мъж може да се бои от смъртта точно колкото и жените, но той не се възмущава от старостта и смъртта колкото тях. Една жена като че ли живее в по-интимна връзка с живота и успява да го опознае по-отблизо, ако разбираш какво искам да кажа. Един мъж не е тъй постоянно преследван от мисли за времето и възрастта, както жената. Не бих се изненадала, ако намеря връзка между това и по-голямата женска податливост на мистицизъм и религия, която обещава отвъден живот. Във всички случаи този фактор на възмущение от възрастта и смъртта е силен. Следователно много по-силно е предразположението жената да се хване за всякакво оръжие срещу тях. Това добре отговаря на целта ми. Имам своя батальон от жени, които ще се борят за правото да използват антигерон. Той вече е обявен и пред още милиони жени, които също ще го искат, и всеки опит антигеронът да бъде спрян ще предизвика полезна ярост, че мъжкото правителство се опитва да потиска жените, че мъжете им отказват правото да живеят по-дълго. Може да не е логично, но не мисля, че логиката ще играе голяма роля. Това е начинът, по който аз пък казвам „да“ — заключи Даяна.
Франсис пророни нещастно:
— Не мога да си спомня за басня, която точно да отговаря на положението, но съм сигурен, че има и такава, в която някой показва на тълпата чудесен сладкиш и устата на всеки се изпълва със слюнка, а онзи сдъвква парченце от него и после казва, че съжалява, че всички не могат да получат, защото за съжаление няма достатъчно. Разбира се, тълпата го разкъсва на парчета.
— Но все пак са поискали от сладкиша — каза Даяна, — затова отишли в двореца и хвърляли камъни по прозорците, докато кралят излязъл на балкона и обещал, че ще мобилизира всички готвачи в кралството и ще осигури редовно по парченце сладкиш за все-киго.
— Което обаче не събрало парчетата от човека, който показал сладкиша — добави Франсис. Той обърна към нея разтревоженото си лице. — Реши да вървиш по свой път, мила. Вече нищо не може да те спре. Но моля те, бъди, бъди внимателна… Питам се, дали в края на краищата не би трябвало аз…
— Не — отвърна Даяна, — не още, Франсис. Ти беше прав. Опозицията още не се е организирала. Нека почакаме, докато видим как тя ще излезе на бойното поле. Ако положението не изглежда добре за нас, можеш да включиш своите научни оръдия, за да ни подкрепяш от височините.
Франсис се намръщи.
— Не ми е съвсем ясно какви са намеренията ти, Даяна. Виждаш ли се да маршируваш начело на чудовищен женски полк? Да се обръщаш към масово сборище? Или може би духът на твоята пралеля те изкушава да се видиш седнала на премиерски стол с крака върху масата? Такава власт ли искаш?
Даяна поклати глава.
— Смесваш средствата с целта, Франсис. Не искам да предвождам всичките тези жени. Само ги използвам. Примамвам ги, ако предпочиташ така да го кажа. Идеята за по-дълъг живот е невероятно привле-кателна за тях. Повечето нямат истинска представа какво фактически ще означава. Те още не осъзнават, че това ще ги накара да израснат. Няма да могат двеста години да продължават да водят този безполезен, празен, характерен за повечето жени живот. Никоя не би могла да го издържи… Те мислят, че им предлагам повече от същия живот. Но не е така. Аз ги мамя.
През целия си живот съм наблюдавала как жени с потенциално блестящи възможности оставят своите умове и таланти да мухлясат. Плачеше ми се като си мислех какво биха могли да станат и да направят… Но дам ли им двеста-триста години живот, ще трябва да употребят таланта си, за да се запазят здрави, инак ще трябва да се самоубият от скука. Почти същото се отнася до мъжете. Съмнявам се, че дори блестящите могат да развият пълно възможностите си само за седемдесет години. Хитреците, които трупат пари, ще се уморят от това след шейсет-седемдесет години и ще насочат умовете си къмнещо по-полезно. Тогава ще си струва. Ще имат време, ще имат време да извършат наистина велики неща… Грешиш, ако мислиш, че искам власт, Франсис. Искам само да видя, че е роден homo Liuturnus6. Не ме е грижа колко е неподходящ, колко е различен. Той просто трябва да получи своя шанс. Ако трябва да се роди с цезарово сечение, няма значение. Ако хирурзите не помогнат, ще стана главната акушерка и ще го направя сама. Това е единственият напредък от милиони години, Франсис! Той не трябва да бъде смазан и няма да бъде, каквото и да струва!