В резултат на тези ходове и Франсис се оказал в много по-добра стартова позиция, отколкото очаквал и се объркал. Генът на предприемчивостта на Саксоувър се активизирал и у него при мисълта за неизползвания капитал. След година на растящо безпокойство подал оставка в своята катедра и се махнал от тази обител, за да води битки на пазара.
С няколко верни помощника основал собствен научен институт. Заловил се да докаже своето твърдение, че откритието, въпреки всеобщото мнение, не е непременно резултат на усилията на изследователи, които, обединени в полувоенни формации, работят за огромни компании.
„Дар Хауз Дивелъпмънт“, както станала известна компанията на Франсис, по името на имота, който закупила, по време на лекцията вече действаше от шест години. Първите пет бяха дори по-дълги, отколкото предсказваха повечето от приятелите на Франсис, но представляваха обещаващо начало. Компанията вече имаше няколко патента, достатъчно важни, за да предизвикат интерес сред най-големите химически заводи, и, може би, малко завист сред бившите му колеги. Положително имаше нюанс на злонамереност и в предположението, че лекцията на Франсис в неговото предишно университетско свърталище се дължи много по-малко на желанието му да просвещава, отколкото на нуждите на компанията му от нови попълнения.
Странно, но Даяна никога не можа да си спомни някакви подробности от лекцията. Той обяви, сякаш вече бе факт, а не само предположение, че водещата фигура на вчерашния ден е бил инженерът, на днешния — физикът, а на утрешния — биохимикът. След като чу тази мисъл, тя не можа да разбере как не я бе прозряла по-рано. Развълнувана от откритието, бе завладяна от чувството, че за пръв път разбира значението на думата „призвание“. Вкопчи се за думите на лектора. Поне й се струваше, че слуша, но никога не можа да си спомни нито една дума, сякаш всички те се бяха слели в една цялостна подкрепа на смисъла на призванието й.
По онова време Франсис Саксоувър още нямаше четирийсет. Слаб мъж с орлов нос, той създаваше впечатление, че е малко над, вместо сантиметър под, сто и осемдесет сантиметра. Косата му бе все още тъмна с изключение на леко посивялата отстрани. Веждите, макар не рунтави, стърчаха напред, засенчваха леко очите му и ги правеха да изглеждат по-дълбоко поставени. Маниерите му бяха свободни, тялото спокойно, той по-скоро разговаряше, отколкото четеше лекция, като разхлабено крачеше по подиума и използваше покафенелите си ръце с дълги пръсти, за да подчертае своите мисли.
Всичко, което Даяна всъщност запомни, бе образа на лектора. Силно впечатление й направи целенасочения му ентусиазъм. И, разбира се, чувството, че е открила единствената работа, с която си струваше да се заеме за цял живот…
И после — смяна на факултета с биохимичния.
И след това — огромна упорита работа.
И от там, когато му дойде времето — докторска степен.
И после — да си намери работа.
Даяна реши да се предложи на „Дар Хаус Дивелъпмънтс“
— Хм. Възможно е да те вземат, при твоето добро представяне — съгласи се нейната университетска наставничка. — Но Саксоувър е доста придирчив. Може да си го позволи, разбира се, при това, което плаща, но се говори, че въпреки това текучеството на персонала е доста голямо. Защо не помислиш за някоя от големите фирми? Простор, по-голяма стабилност, хубава солидна работа, макар и не нещо грандиозно, но в края на краищата първото натежава.
Но Даяна предпочиташе „Дар Хаус“.
— Бих искала да опитам там — каза твърдо. — Ако не успея, ще пробвам по-късно в някоя голяма компания. Това ще бъде по-лесно.
— Много добре — кимна наставничката и държанието й стана малко по-свободно. — Всъщност — довери тя, — на твоята възраст и аз бих се чувствала точно така. Само родителите мислят различно.
— Моите няма да имат нищо против — увери я Даяна. — Ако бях син, вероятно биха искали да отида в някоя от големите компании, но с момичетата е друго. На техните сериозни интереси се гледа само като на увод преди да приемат женския си живот насериозно, така че родителите ми няма да придават особено значение на избора ми, както виждате.
— „Виждам“ е доста конкретна дума, но все пак долавям насоката — отвърна наставницата. — Добре. Ще драсна ред на Саксоувър за теб. Мисля, че там може да бъде интересно. Чу ли, създал е вирус, който предизвиква стерилност у мъжките скакалци? Женските могат да създават женско поколение без участие на мъжките, но рано или късно това трябва да се отрази. Иначе нямаше да има особен смисъл от пола, не мислиш ли?