— Аз… ъъъъ… аз искам мнението ви за моята възраст, докторе.
— Мадам, не съм тук за да лаская пациентите си,нито за да си играя на отгатване. Предлагам, аконямате екземпляр от кръщелното си свидетелство, да направите постъпки пред общината и да си извадите.
— Но там би могло да има безпорядък. Искам да кажа, случват се бъркотии, нали? Би могло да не бъде фактически моето кръщелно свидетелство или някой да е сбъркал при вписването, нали?
— Би могъл, но е съвсем невероятно.
— Все пак, докторе, бих искала да бъда сигурна. Бихте ли могли…?
— Ако това е някаква игра, мадам, аз не съм играч.
— Ама наистина, докторе…
— Практикувам вече трийсет и пет години, мадам. Нито един от пациентите ми, ако е бил с всичкия си, не е изпитвал съмнение за възрастта си. А тази сутрин вече две дами идват при мен с искане да им кажа на колко години са. Това е абсурдно, мадам.
— Но… ами, искам да кажа, съвпадение…
— При това не бих могъл. Мога да определя възрастта ви само приблизително. Едва ли по-добре от някой друг, който не е лекар.
— Това ли казахте и на другата дама, докторе?
— Аз… ъъъ… да., приблизително.
— Тогава няма да ми откажете да определите и моята възраст приблизително, нали, докторе? Искам да кажа, това е доста важно за мен…
— Моля, три кафета, Криси! Казвам ви, момчета, това започва да става малко зловещо, а? През уикенда хората разправяха, че работите днес ще се оправят. В събота сутринта доста типове се чудеха, защо така са се шашнали в петък.
— О, при отварянето беше спокойно. Нещата се задържаха така около десет минути, после отново настъпи паника. Цените падаха надолу като есенни листа.
— Но, о, благодаря, Криси… Добро момиче. Не, Криси, ако ме удряш, ще се оплача на кмета на Лондон и той ще те премести на борсата… Та докъде бях стигнал?
— Каза „но“.
— Така ли? Чудя се защо? Както и да е, ако има нещо в този антигерон, защо поне някой да не го потвърди или отрече официално? Тогава ще знаем, къде сме.
— Но не си ли видял една статия днес?
— В статията нямаше нищо такова.
— Старче, някои и други високопоставени лица си имат жени, които ходят в „Нефертити“. Клюката за парламента е, че тези жени вярват напълно в антигерона и са убедили и съпрузите. Всъщност това стои в дъното на всичко.
— Ей, вие двамата, изтрезнейте за момент. Това е сериозно. Смятам, че клюката на Бил е вярна. Може да не е толкова сензационна, колкото изглежда, но ако в нея нямаше нищо вярно, досега това щеше широко да е разтръбено. Тази история вече изигра страшен номер на пазара. Отиде ли и по-нататък, няма да се изненадам, ако парламентът прекъсне търговските връзки в очакване на официално изявление отнякъде.
— А може ли?
— Защо да не може, за Бога, ако иска в интерес на членовете си? Във всеки случай, бас държа, че този антигерон е нещо истинско — иначе никога нямаше да се стигне тъй далеч.
— Тогава?
— Тогава е време да се купува. Всичко спада, нали така?
— Какво да се купува, за Бога?
— Добре, но си дръжте езика зад зъбите. Магазини.
— Магазини!
— По-тихо, стари глупако. Ето, погледнете, вече е очевидно. Седемдесет и пет процента от женските дрехи, които се продават в страната, се купуват от жени на възраст между седемнайсет и двайсет и пет години.
— Така ли? Изглежда малко раздуто, но не виждам какво…
— Такива са цифрите. Дори ако антигеронът не е чак такъв, за какъвто го представят, да речем, че само удвоява очакваната продължителност на живота, ще се появят два пъти повече жени, които мислят, че са между седемнайсет и двайсет и пет, отколкото досега и ще се купуват два пъти повече дрехи, не е ли така?
— Ааа… Няма ли всички те да имат нужда от два пъти повече дрехи?
— Толкова по-добре. Разбира се, ако факторът на антигерона не е две, а три, още по-добре, но дори и само едно стопроцентно увеличение на оборота не е за пренебрегване. Хвърляйте се към платовете и няма да пропаднете.
— Да, но все още не разбирам какво общо имат седемдесетте и пет процента с…
— Няма значение. Просто продължавай да мислиш върху това, старче. Отивам да вложа мангизите си в бельо…
Телеграма: До Министър-председателя от секретаря на Дружеството на съботяните:
„Дните на нашия живот са седемдесет години…“