— Добре. Бъди предпазлива, щом ти харесва. Просто ти казвам какво се говори: лишеят се внася от Китай и е обработен за получаване на антигерон от теб в „Дар Хаус“.
Даяна внезапно се изправи на стола.
— Но това е абсолютно невярно. Аз внасям лишея, аз го обработвам, той въобще не отива в „Дар Хаус“. Това е пълна измислица.
— Мила, не ме гледай кръвнишки, не съм го измислила аз.
— Не. Разбира се, че не си, Джанет. Но от всички гадни, глупави неща… О, почакай ме тук няколко минути, Джанет, трябва да обмисля това.
Даяна излезе в малката градинка. Стоя и гледа над върховете на дърветата в парка близо десет минути. Върна се. Движенията й бяха резки.
— Джанет, искам да направя изявление. Няма значение по коя телевизия в събота вечерта. Някоя от програмите „За всекиго по нещо“ ще свърши работа. Само десет минути. Дори пет ще стигнат. Искам да им кажа всичко за антигерона — въпросите, на които по-рано не отговорих. Мислиш ли, че това може да се уреди?
Джанет се усмихна.
— При създадените обстоятелства би било невероятно някоя телевизия да не се съгласи, мила. Но каквото и да кажеш, не виждам как би могло много да промениш положението.
— Сега това няма значение. Само го уреди, душичке. И го разгласи. Увери се, че ще бъде разгласено.
— О, те ще го разгласят непременно. Но не виждам…
— Всичко е наред, Джанет. Знам какво правя. Стори това за мен и продължи да организираш Лигата. Изглежда, скоро ще трябва да се обяви…
Джанет Тюли излезе след няколко минути. Вратата едва се бе затворила след нея и Даяна вече въртеше телефона в кабинета си.
— О, Сара, намери мис Брендън и ми я изпрати тук. Дай й карта, за да я пуснат вътре… Да, това еизключително важно. Не мога да обясня сега, но нещо се случи. Ще трябва да придвижим всичко… Да, мисля, че нямаме много време. Искам я тук бързо…
— Добре, мис Бракли… О, получих телеграма от Америка. Адресирана е до „Нефертити“. Гласи:
„Дръжте всички сделки отворени наше седемцифрено предложение права антигерон“.
Подписана е „Бен Линденбаум, президент, Лекарствена корпорация «Стремеж към щастие», Инк., Бруклин, Ню Йорк“.
Един фургон се отклони от пътя на тревната ивица и загаси фаровете си. Неясни фигури заслизаха една по една и се опитваха да привикнат към оскъдната светлина на звездите. Един глас каза тихо, но достатъчно силно, за да го чуят:
— Уредено ли е всичко? Всички ли имат нещата си?
Чу се утвърдително мърморене.
— О’кей. Сега си го набийте в главите. Един крясък на кукумявка означава, че Джими прерязва телефонните жици. Те всички са прекарани отвън като сноп, така че това изолира цялата сграда. След това чакате. Ако някой ви открие, скачате върху него преди да успее да вдигне тревога и се грижите да не вдига шум. При три крясъка едновременно, задействате вашите работи, но не преди това. Три крясъка на кукумявка, запомнете. Ясно ли е на всички? Добре тогава. Отваряйте си очите и гледайте къде вървите. Ще си намерите сами пътя обратно насам и няма да чакаме дълго изостаналите. Хайде…
14
Даяна се събуди от звъна на телефона до леглото й. Неохотно посегна към него.
— Да? — каза тя.
Гласът на телефонистката отговори:
— Добро утро, мис Бракли. Съжалявам, че ви събуждам, но ви търси мис Саксоувър. Тя е в списъка и казва, че е важно.
Даяна за миг се събуди напълно.
— Да. Свържи ме, моля те.
— Даяна? Тук е Зефани.
— Какво има, Зефани?
— О, Даяна, пак „Дар“. Целият изгоря. Докрай този път. Татко е закаран в болница и…
Сърцето на Даяна внезапно подскочи и за момент я прободе. Стисна слушалката.
— О, Зефи! Какво е станало с него? Какво? Какво?…
— Всичко е наред, Даяна. Не е ранен тежко. Не е обгорен, искам да кажа. Трябвало е да скочи през прозореца и е доста разтърсен. Спял е в преподавателския блок, нали знаеш…
— Да, да. Но това ли е всичко? Не е ли ранен?
— Не. Само няколко натъртвания, казват в болницата.
— Слава Богу… Какво е станало, Зефи?
— Не сме съвсем сигурни. Прилича на акция на доста хора. Едновременно пламнало отвсякъде. Един човек бил буден, казва, че не чул нищо, докато внезапно не се е разнесъл шум на строшени стъкла от всички посоки. Явно хвърлили са бутилки със запалително вещество през прозорците. Не бензин, казва той, нещо много по-възпламеняващо се. Обхванало сградата, жилищата, лабораторните блокове и някои от къщите на персонала. Всичко едновременно. Телефоните не работели, така че Остин взел колата си и тръгнал да търси помощ. Натъкнал се на тел, опъната през автомобилната алея до къщичката на портиера. Това повредило колата, тя блокирала алеята. И бедният Остин също е в болница. Получил е множество лоши порязвания и счупено ребро има, горкият. А милият стар мистър Тимпсън, помниш ли стария Тими, пазача? Намерили тялото му в двора при оборите. Полицията казва, че е фраснат с нещо. Така да умре горкият старец! Само един удар, слава Богу. Не е могъл да разбере нищо. Но всичко е изгоряло, Даяна. Къщата, лабораториите, складовете — всичко, с изключение на няколко от къщите за персонала. Никой нищо не е могъл да направи. Докато открият какво е станало с Остин, практически всичко е било свършило.